PwC: Българските компании са неподготвени за кибер престъпленията

• 38% от анкетираните компании в България са били обект на едно или няколко икономически престъпления през последните две години.

• 37% от българските компании нямат план за действие при кибер заплаха.

• 21% от българските компании посочват, че през последните 24 месеца им е бил искан подкуп.

• 58% от анкетираните български компании посочват, че нямат доверие в капацитета на правоприлагащите органи да разследват и преследват икономически престъпления.

Това са само част от резултатите за България от глобално проучване на стопанската престъпност за 2016 на консултантската компания PwC. Това е най-голямото по рода си проучване с над 6 300 компании от 115 държави.
В проучването за България са взели участие 77 водещи български компании от различни индустрии, като най-голям е броят на участниците от секторите „Финансови услуги”, „Търговия на дребно” и „Енергетика и добивна промишленост”.

Къде е България по икономическа престъпност в сравнение с другите страни по света, кои са най-честите престъпления и какъв е размерът на загубите, попитахме Ренета Мамасян от PwC в България, която отговоря за проучването за страната ни.
Ренета Мамасян ръководи форензик практиката на PwC в България. Опитът й в областта на форензик услугите включва оценки на риска от измами, разследвания на измами, FCPA прегледи, корпоративни проучвания за клиенти от различни индустриални сектори.

Г-жо Мамасян, увеличава ли се икономическата престъпност у нас в сравнение с предишни години (като честота на случаите и като размер на загубите)?
PwC провежда проучване на икономическата престъпност на всеки две години. Сравнителният анализ на данните от тазгодишното проучване и резултатите от 2014 показва ръст както в броя на отчетените случаи в страната (38% спрямо 25%), така и в размера на загубите. И като казвам „загуби”, имам предвид както директните загуби, които са непосредствено и количествено измерими, така и индиректните загуби, които имат „отложен”, но по-дълготраен негативен ефект върху бизнеса, като накърняване на репутацията на компанията, понижаване на мотивацията у персонала, влошаване на отношенията с регулаторни органи и бизнес партньори.

На какво се дължи ръстът? Къде е България в сравнение с икономическата престъпност в световен мащаб?
Ще отговоря на въпросите Ви в обратен ред. В последните три издания на проучването нивото на икономическа престъпност в световен мащаб се движи в диапазон 34%-37%, като през 2016 наблюдаваме незначителен спад от 1% спрямо резултата от 2014.
Обръщам внимание на тези данни като илюстрация на факта, че в хода на обичайния си бизнес организациите по света са изложени на риск от измами, независимо от размера на бизнеса, географския регион или индустриалния сектор, в който те оперират. Всички сме свидетели колко бързо в днешно време се променя глобалната бизнес среда като възможности и изисквания. А всяка обещаваща възможност върви ръка за ръка с реални рискове. Тази максима е валидна както за бизнеса, така и за извършителите на икономически злоупотреби. Ето защо организациите трябва да са подготвени и да прилагат по-систематичен подход към управлението на риска от измами. А това, от своя страна, означава да демонстрират по-голяма решителност за преодоляване на проблема с измамите и да прилагат по-ефективни методи за разкриването им. Конкретно за България, имаме основание да мислим, че ръстът в броя на отчетените случаи се дължи именно на комбинация от тези два фактора. В последните две години виждаме подобрения в моделите на управление – напр. по-голяма информираност на организациите относно икономическите престъпления, все по-голям стремеж към прозрачност в организациите, въвеждане на по-строг контрол и на системи за управление на риска – всички тези фактори допринасят за разкриване на повече случаи на измами. Същевременно се наблюдава и подобрение в инструментите, които се прилагат с цел намаляване на икономическите престъпления. В този смисъл, окуражаващ е фактът, че 44% от българските организации, които са били обект на измама, са разкрили измамата, чрез прилагане на корпоративни контроли като вътрешен одит, анализ на необичайни сделки и т.н. За първи път сред използваните корпоративни контроли виждаме и анализ на данни и ротация на персонал.
За съжаление, обаче, като цяло, усилията на организациите в борбата с икономическите престъпления изглеждат твърде разпокъсани, за да дадат трайни и убедителни резултати към момента.

Кои престъпления отчитат най-голям ръст в сравнение с предишни години? На какво се дължи това?
Най-висок ръст спрямо предишното проучване (23%) се наблюдава при измамите, свързани с поръчки и доставки, които достигат 38% от всички регистрирани случаи на икономически престъпления в България през последните две години. За втори пореден път този вид измама е включен като отделна категория в нашето проучване и се нарежда на трето място по разпространение в страната.
Необосновани разходи за труд или за поддръжка, предоставяне на несъответстващи стоки или услуги, са само част от примерите за подобни измами, които биха могли да останат неразкрити за дълъг период от време. Всъщност, опитът показва, че типичната измама, свързана с поръчки и доставки, отнема две години преди да бъде разкрита. Именно това е вероятната причина за чувствителния ръст в отчетените случаи в последното издание на проучването ни.

Кои са най-честите икономически престъпления, жертви на които са станали български компании?
През последните две години българските компании най-често са били жертви на присвояване на активи (66%), корупция (48%) и измами, свързани с поръчки и доставки (38%). Не само в България, но и в света, присвояването на активи исторически е най-често докладваното икономическо престъпление. В известен смисъл това постоянно първо място е предвидимо, тъй като този вид измама се счита за „традиционна” и поради това - най-лесно разкриваема. Все пак трябва да посочим, че резултатите от последното ни проучване показват тенденция на намаляване на случаите на присвояване на активи в световен мащаб – с 5% спрямо резултатите от 2014. В България обаче тенденцията е противоположна – относителният дял на това престъпление се увеличава – 26% ръст спрямо 2014. Според нас тази тенденция е индикация, че организациите трябва да продължат да работят върху подобряване на превантивните контроли, от една страна, а от друга – че извършителите на измами в България предпочитат по-лесните начини за лично облагодетелстване.
Подкупи и корупция са друго „традиционно” икономическо престъпление. Според участниците в проучването, това е най-големият риск за бизнеса навсякъде по света. От гледна точка на разпространение, то е второто най-често срещано престъпление в България и третото в света (24%).
Усещането, което битува в обществото, че този вид престъпление „се случва” по-често от останалите, донякъде се дължи на факта, че то е постоянно във фокуса на общественото внимание за разлика от присвояването на активи, например.

Кои са „новите” икономически престъпления? По-често срещани ли са те в сравнение с „традиционните”? Кои нанасят по-големи щети?
Когато говорим за „нови“ икономически престъпления, няма как да не говорим за кибер престъпленията. Макар че не попадат сред най-разпространените видове измами в България (нареждат се едва на пето място – 24%, спрямо второ място по честота в световен мащаб – 32%), кибер престъпленията бележат ръст и продължават да бъдат заплаха за българските организации.
Дигиталните технологии поставят бизнес организациите в парадоксална ситуация – от една страна, предоставят непознати доскоро възможности, напр. дигитални връзки, инструменти и платформи, благодарение на които е възможна връзка в реално време с клиенти, доставчици и други бизнес партньори, а същевременно кибер престъпленията са противоположната сила, която ограничава този потенциал. Широкото навлизане на технологиите в сферата на бизнес услугите, в комбинация с експлозивния ръст на социалните медии и свързаността на данни, принуждават организациите да оперират в среди, които не са изцяло под техен контрол и по този начин разширяват периметъра, който се нуждае от защита. В този смисъл, защитата от кибер престъпления не е само и изцяло ИТ въпрос, това е въпрос на бизнес стратегия.
Без съмнение, „новите” икономически престъпления нанасят по-големи щети, тъй като могат да бъдат осъществени по-бързо, да засегнат множество бизнес процеси и сфери едновременно, да не бъдат установени веднага или пък изобщо да не бъдат разпознати.

Как си обяснявате, че кибер престъпленията са едва на пето място у нас като най-разпространено стопанско престъпление при второ място в глобален мащаб? По-защитени ли са българските фирми?
Според мен причината се крие в липсата на разбиране за характера на този вид престъпление. 96% от българските компании заявяват, че информираността им за риска от кибер престъпления през последните две години или е останала същата, или се е повишила. Същевременно, значителна част от организациите у нас (74%) оставят отговорността за първата реакция в случай на кибер престъпление изцяло на своите ИТ екипи. Четири от десет участници са посочили, че техните организации нямат разработен план за действие в подобни ситуации. В допълнение, 21% от анкетираните компании в България не знаят дали изобщо имат такъв план. Икономическата престъпност се развива динамично, в някои случаи дори и с изпреварващи темпове спрямо бизнеса, и организациите се изправят пред нови заплахи в непознати до този момент за тях области. Въпреки че кибер престъпленията са сочени за основна заплаха за бизнеса в бъдеще, българските компании остават до голяма степен неподготвени за нея.

Колко са „стрували” на българския бизнес икономическите престъпления през последните две години?
Както вече стана дума, от гледна точка на бизнеса цената на икономическите престъпления е двуизмерна компонента – включва преки и косвени загуби.
По отношение на директните щети данните сочат, че се е увеличил броят на организациите, които са загубили над 100 хил. долара (31% спрямо 25% през 2014), както и на тези, чиито загуби са надхвърлили 1 млн. долара (7% спрямо 5% през 2014).
Непреките загуби също отбелязват ръст – 54% (спрямо 30% през 2014) от българските участници в проучването посочват негативния ефект върху мотивацията на служителите като най-значимата непряка щета, която бизнесът им е претърпял през последните две години вследствие на стопанско престъпление. Опитът показва, че косвеното влияние на икономическите престъпления върху бизнеса може да продължи по-дълго във времето. Затова, макар и значително по-трудни за измерване, тези ефекти не бива да бъдат подценявани.