Как ни влияе стремежът към запазване на статуквото?

Ежедневно сме изправени пред множество избори. Повечето от нас вярват, че избират на база личните си предпочитания, но истината е, че често решенията ни са силно повлияни от контекста, при който ги вземаме. Понякога дори само начинът, по който ни се представят различните варианти, може да се окаже решаващ фактор. Причината затова е стремежът ни да се придържаме към познати и утвърдени модели, известен още като склонност към запазване на статуквото.

От Факултета по психология в университета в Кардиф провеждат интересен експеримент, който нагледно показва ефекта от тази наша когнитивна склонност. Участниците в експеримента трябва да вкарат малка топка в саксия. Ако успеят, получават награда. Уловката е, че могат да изберат с коя ръка да хвърлят топката. В случай че изберат ръката, с която им е по-удобно и успеят, полагащата им се награда е един шоколад. Ако изберат другата си ръка и успеят, получават два шоколада. Така от икономическа гледна точка се оказват изправени пред избор между опция с нисък риск и ниска награда и опция с висок риск и висока награда.

Участниците са разделени на две групи. Първата група чуват инструкции, в които се казва, че трябва да хвърлят с доминиращата си ръка, т.е. левичарите хвърлят с лява ръка. Втората група чуват инструкции, в които се казва, че трябва да хвърлят с недоминиращата си ръка. Непосредствено преди хвърлянето човек от организаторите казва на съответния участник за алтернативния вариант и му дава възможност да избере да смени ръката и наградата, за която се бори.

Ако нямаше когнитивна склонност към запазване на статуквото, съотношението между хората, които избират доминиращата си ръка, и останалите трябваше да бъде сходно в двете групи, независимо коя опция им е представена като основна. Вижте какви са резултатите от експеримента.