вторник, 23 юли 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1597 прочитания

    КЗЛД: Службите по трудова медицина са „обработващ“, не „администратор“

    Надзорният орган направи поредно разграничение на двете роли в свое становище
    14 януари 2019, 11:37 a+ a- a

    Службите по трудова медицина действат в ролята на обработващ, когато боравят с данни на служителите на работодател. Медицинските центрове пък са администратори на данни, дори и когато се касае за обработка в изпълнение на договор със застрахователно дружество. Това се посочва в първото за 2019 становище на Комисията за защита на личните данни.

    От надзорният орган припомнят в мотивите си, че качеството администратор е пряко следствие от обстоятелството, че конкретно лице е избрало да обработва лични данни за свои цели или за цели, които са регламентирани с нормативен акт. При това положение, извън случаите, когато това е законово определено, администраторът сам взема решение относно необходимостта от събиране на лични данни, категориите лични данни, дали те да бъдат променяни в хода на обработването, къде и как тези данни да бъдат използвани и с каква цел, дали данните да бъдат разкрити на трети страни и кои да бъдат те, както и за колко време те ще бъдат съхранявани, и кога и по какъв начин да бъдат унищожени.

    В допълнение, Регламентът вменява на администратора определен кръг от задължения. Той трябва да предприеме подходящи технически и организационни мерки, свързани със сигурността на данните, като вземе предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването на данните, както и съществуващите рискове за правата и свободите на субектите на данните. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 30, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът поддържа регистър на дейностите по обработване, за които отговаря. Този ангажимент произтича от принципа за отчетност и необходимостта администраторът във всеки един момент да бъде способен да докаже, че спазва изискванията, залегнали в регламента.

    „Обработващ лични данни” е „физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или структура, която обработва лични данни от името на администратора” (чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679).

    Основната разлика между администратор и обработващ се състои в това, че вторият не действа самостоятелно, а от името на администратора на лични данни, т.е. последиците от обработването на личните данни, настъпват директно в правната сфера на администратора, посочват от КЗЛД. Техните отношения се уреждат с договор или с друг правен акт съгласно правото на ЕС или правото на държава членка, който регламентира предмета и срока на действие, естеството и целта на обработването, вида лични данни и категориите субекти на данни и правата и задълженията на администратора, вкл. да извършва проверки (одити).

    Общият регламент въвежда и специфични задължения за обработващия данните, които не се ограничават само и единствено до осигуряване на сигурност на данните. Така например, той е длъжен да обработва лични данни само по документирано нареждане от страна на администратора /арг. чл. 28, пар. 3, б. „а” вр. с чл. 29 от Общия регламент/. В случаите, когато е необходимо назначаването на друг обработващ данните, това става само с изричното писмено разрешение на администратора. Подобно на администратора, съгласно чл. 30, пар. 2 от Общия регламент, обработващият също поддържа регистър на дейностите по обработване, за които отговаря.

    В допълнение, с оглед още по-голяма яснота, разпоредбата на чл. 28, пар. 10 от Общия регламент изрично предвижда, ако обработващият започне сам да определя целите и средствата на обработване, той автоматично започва да се счита за администратор.

    Принципът на отчетност, визиран в чл. 5, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, изисква от участниците в търговския и гражданския оборот, вземайки предвид своята дейност, сами да определят какви са техните правоотношения във връзка с обработваните от тях лични данни – самостоятелни администратори, администратор и обработващ по смисъла на чл. 28 или съвместни администратори по чл. 26 от Общия регламент. Техният избор следва да гарантира не само формално, но и по същество съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и съответно ефективна защита на правата на субектите на данни. Също така, следва да се има предвид, че предоставянето на услуги, при които обичайно се обменят лични данни между възложителя и изпълнителя, не води автоматично до възникване на отношения между администратор и обработващ по смисъла на чл. 28 от Регламента.

    Поначало администраторът на лични данни може да „възлага” на обработващ дейности по обработка, за които самият той има правна възможност да извършва, но поради различни причини от организационно, техническо, финансово или друго естество е преценил, че е по-подходящо да се извършват от фигурата на т.нар. обработващ.

    Класически пример за възлагане на дейност по обработка на лични данни на обработващ, е задължението на работодателя за осигуряване на обслужване на работещите от служби по трудова медицина, подчертават от КЗЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина, същите се създават от работодателя в рамките на предприятието или от самостоятелни юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, по Закона за кооперациите или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Нещо повече, в ал. 4 е предвидено, че когато за работодателя е практически невъзможно сам да създаде служба по трудова медицина, той сключва договор със служба, регистрирана по реда на чл. 25в от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

    Дейността по обработване на лични данни във връзка с извършване на прегледи и изследвания не би могла да се извърши „от името” на застрахователя (администратор), поради факта, че същите не могат да бъдат реализирани от него, а само от организация, имаща качеството „лечебно заведение” по смисъла на Закона за лечебните заведения. В допълнение, видно от разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 2 от Закона за лечебните заведения, същите могат да сключват договори със застрахователи. Посочените договори би следвало да се сключват между страните в качеството им на администратори на лични данни, а не на администратор – обработващ по смисъла на чл. 28 от Общия регламент.

    Аналогична е тезата, изразена от КЗЛД в становищата ѝ относно качествата „администратор” и „обработващ” в пощенската и банковата дейност, като същите са публикувани на официалната ѝ интернет страница.

    От друга страна и не на последно място, специалното законодателство в сферата на здравеопазването (законово и подзаконово), предвижда редица задължения, мерки, механизми, ред и условия за защита на здравната информация, съдържаща лични данни, които не могат да бъдат дерогирани с договор по смисъла на чл. 28 от Общия регламент.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 12 часа
    Комисията за защита на личните данни започна проверка в НАП
    Комисията трябва да излезе със становище до 16 август
    преди 14 часа
    „Агрополихим” ще инвестира 26 млн. лв. в завод край Девня
    Ще бъдат разкрити нови 12 работни места
    преди 15 часа
    Какви са правата ни, когато сме на път в ЕС?
    Какво трябва да знаем при отменени или закъснели полети, влакове и автобуси?
    преди 16 часа
    Фирма от Русе въведе 4-дневна работна седмица
    Все повече компании по света изпробват тази практика