Как да насърчаваме децата?

Насърчаването е най-важният аспект на отглеждането на деца. Есенцията му е в повишаването на детската увереност в себе си и на вярата, че е добро такова, каквото е, а не каквото би могло да бъде. 

Родители, учители и всички, които работят с деца, може да се вслушат в следващите предложения, които, между другото, важат за всички човешки взаимоотношения:

1. Избягвайте обезкуражаването. Усещането за малоценност, което всяко човешко същество изпитва, трябва да бъде преодоляно, ако искаме да действаме оптимално.

2. Работете за напредък, а не за съвършенство. Това се отнася за всички възрасти!

3. Хвалете усилията. Усилията са много по-важни от резултата!

4. Разграничавайте свършеното от извършителя. Критикувайте делата, без да критикувате самото дете. 

5. Покажете доверието си в детето. Трябва да е искрено, така че първо се научете да се доверявате на детето.

6. Не гледайте на грешките като на провали. Трябва да спрем да стигматизираме успеха. Неуспехът обикновено сочи липса на умения. Стойността на човека не се определя от успеха.

7. Запомнете: неуспехът и поражението ще стимулират допълнителни усилия само когато е останала надежда за евентуален успех. Те няма да насърчат дълбоко обезкуражено дете, което е изгубило всяка надежда за успех.

8. Запоменете: истинското щастие идва от самодостатъчността. Децата трябва да се научат да се грижат за себе си. Интегрирайте детето в групата, вместо да се отнасяте с него като с „нещо специално“. Третирането му като „специално“ увеличава свръхамбицията. Свръхамбициозно дете, което не може да успее, обикновено развива обратна логика: „Като не мога да съм най-добрият, поне да съм най-лошият“. Още по-опасно е, че детето може да се предаде. 

9. Стимулирането на конкурентността обикновено не насърчава децата. Този, който има надежда, че ще спечели, може да вложи всичко по себе си, че и отгоре, но тогава ударението ще е върху победата, а не върху участието и кооперирането. Най-малко състезателният е най-добрият, понеже може да издържи цялото състезание.

10. Запомнете: хваленето не се покрива с насърчаването. Хваленето може да окуражи някои деца, на  като цяло по-скоро им причинява тревога и страх. Някой може да развие зависимост към похвалите и да действа само за да получава все нови и нови похвали. Успех, съпроводен с фрази за особени заслуги, може да накара детето да си помисли: „Аз никога повече няма да мога да го направя пак“.

11. Помогнете на детето да се сдобие с куража да е несъвършено. Нуждаем се от грешките, които правим в крачка, за да се учим от тях.

12. Не възлагайте отговорност и ни изказвайте признание само на онези, които вече са станали отговорни. Ако дадете възможност на обезкуражено дете да е отговорно, ще му покажете, че то може да се кооперира.  

Откъс от книгата „Край на мита за добрата майка. Как да загърбим стремежа към съвършенство, да си върнем здравия разум и да отгледаме чудесни деца“ (Colibri) на Алисън Шейфър.

В книгата авторката обобщава горчивия опит на множество съвременни майки, които в старанието си да са безупречни са се оказвали на прага на отчаянието. Днешното родителство е изпълнено с тревоги и опасения, с чувство за изолация и с напрежение от мисълта как се представяме. Вкопчени сме в убеждението, че ако се провалим в майчинството, това ще е нашият тотален провал и обратно – че ако децата ни се справят, това ще е върховното ни постижение. А образцовите майки не са нищо повече от мит, изкован, за да направи живота ни непоносим.

Алисън Шейфър е многогодишен психотерапевт и експерт по родителските въпроси с отлична репутация. Води рубрики в едни от най-авторитетните списания за родителство, изнася лекции и участва в конференции в цял свят. „Ние обичаме децата си интуитивно, но отглеждането им е умение, което се учи“, настоява Шейфър. Книгите й изобилстват от родителски стратегии и техники за справяне с малчугани, привидно неподдаващи се на дисциплина, громят родителските заблуди и погрешните, митологизирани схващания за възпитанието, които нанасят повече вреди, отколкото помагат.