неделя, 19 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1153 прочитания

    Увеличението на заплатите през 2023 г. е около 10%

    До голяма степен то се дължи на наваксването на работодателите с инфлацията, показва ежегодното Проучване на възнаграждения и придобивки на Мърсър Марш Бенефитс
    06 октомври 2023, 12:18 a+ a- a

    Снимка: Mercer Marsh Benefits

    На специално събитие Mercer Marsh Benefits представи своето Проучване на възнаграждения и придобивки за 2023 г. Компанията ежегодно провежда най-голямото изследване у нас, проследяващо тенденциите сред работодателите и техните служители.

    Резултатите от проучването бяха представени от Стела Юлзари, старши консултант в Мърсър. Тази година проучването обхваща 493 компании (ръст от 7% спрямо 2022 г.) и 127 562 служители от 14 различни икономически сектора. Най-големият брой участници в изследването на Mercer Marsh Benefits са с профили Производство и Високи технологии.
    Проучването се фокусира не просто върху заплащането на служителите, а върху пълния пакет от възнаграждения, в който влизат: брутната заплата; гарантираното парично възнаграждение; общото парично възнаграждение (отразяващо различни бонуси); общото директно възнаграждение (с дългосрочни стимули като акции и опции) и общото годишно възнаграждение (включващо различни придобивки като служебна кола, пенсионно осигуряване, здравна застраховка и живото-застраховка). В изследването на Мърсър Марш Бенефитс са взети предвид факторите естество на работа и йерархия на служителя – част от Библиотеката от кодове на Мърсър, която фасилитира класификацията на служителите.
    Резултатите относно текучеството на кадри у нас сочат, че има лек спад в увеличението на броя персонал от страна на работодателите – 46% спрямо 54% за 2022 г. Същевременно доброволното текучество възвръща темповете си от преди пандемията и се наблюдава по-голяма склонност към вземане на решение за смяна на работното място спрямо миналата година.

    Според данните за увеличението на заплатите в България трите основни фактора за повишение са:
     1. представянето,
     2. мястото в диапазона и
     3. инфлацията.

    „През 2023 г. се наблюдава догонване на инфлацията от страна на работодателите, което свидетелства за по-ефективно планиране на бюджетите и отразяване на икономическата действителност“, сподели Стела Юлзари. „Увеличението на заплатите през 2023 г. е около 10% за различните сектори, което в голяма степен се дължи на наваксването на работодателите с инфлацията, започнала през миналата година“, допълни тя.

    Увеличението на заплатите на база кариерни групи е най-осезаемо при служителите, заемащи длъжност на оперативно ниво – 12,1%, което се дължи на ниското заплащане в съответната група и нуждата от финансово поощрение на същата с цел справяне с инфлацията. Следва групата на специалистите (11,0%), мениджмънта (10,7%) и топ мениджмънта (9,6%).

    Тенденциите при брутните заплати по сектори сочат, че най-бързо и последователно нарастват възнагражденията в секторите Високи технологии, Изнесени услуги и Фармация. София е единственият регион в България с по-високи заплати от средните за страната – 6%, докато в Северозападна България възнагражденията са най-ниски с цели 35% под средното за страната. Причините се коренят в бързоразвиващите се и високотехнологични сектори, които са ситуирани основно в столицата, за сметка на производствените, търговските и финансови сектори, чиито служители са главно в провинцията.

    Данните от проучването сочат още, че 87% от компаниите имат схема за променливо възнаграждение, което се изразява в бонуси и премии за служителите. 9 от 10 от последните имат право на подобни облаги, а 8 от 10 мениджъри получават бонуса си на годишна база. Специалните придобивки най-често са Здравна застраховка (84%), Мобилен телефон (80%) и Ваучери за храна (74%). Последните заемат трето място (в сравнение с шесто през изминалата 2022 г.), което се дължи на законовите промени, касаещи данъчните облекчения в сумата за ваучерите за храна.

    Събитието даде поглед и върху Директивата на Европейския парламент за укрепване на прилагането на принципа на равно заплащане за еднакъв труд или труд с еднаква стойност между мъжете и жените чрез прозрачност на заплащането и механизми за правоприлагане.
    Татяна Добрева, консултант в екипа на Мърсър в България, представи повече информация за предстоящите промени в резултат на Директивата. Според актуалните статистики в повечето държави на глобално ниво, сред които и България, липсват нормативни изисквания за докладване на разлики в заплащането според пола. Последните данни за Европа от 2021 г. сочат, че най-осезаема разлика във възнагражденията по полов признак се наблюдава в Естония (20,5%), Австрия (18,8%) и Швейцария (17,7%), докато най-равнопоставени са служителите в Люксембург, Румъния и Словения, респективно с – 0,2%, 3,6% и 3,8% отклонения. България се нарежда в средата на класацията с 12,2% разлика в заплащането. Въвеждането на Европейската директива ще доведе до нуждата от нейното имплементиране в българското законодателство. Това нововъведение, от своя страна, би наложило специфични изисквания към работодателите у нас с цел прилагане на инструменти за проследяване на тенденциите при възнагражденията, каквато е и функцията на детектора на Мърсър Марш Бенефитс за калкулиране равнопоставеноста в заплащането.

    По време на събитието беше представен и локалният контекст в сферата на придобивките с дискусионен панел на тема „Благополучие и устойчивост на служителите“ модериран от Жаклин Николова, ръководител Мърсър Марш Бенефитс България. Участие в него взеха представители на компании от няколко ключови сектора в България. Сред тях бяха Бойка Дочева – Ръководител човешки ресурси в IBM България, Венета Стоилова – Ръководител човешки ресурси в EVN България, Миглена Узунова– Старши директор Човешки ресурси в А1, и Радослава Кроснева – Директор Човешки ресурси в ДСК.

    Заедно те очертаха, че вече в България не може да става дума за инцидентни инициативи, а за стандарт за работодателите, които се стремят към устойчивост и социална ангажираност за своите служители. „Благополучието и инициативите вече не се правят самоцелно, а са част от културата на компаниите“, обобщи Жаклин Николова.

    Дан Добре, Регионален лидер на MMB за растеж и решения за Германия, от своя страна представи глобалните тенденции, които Мърсър изследва ежегодно в проучване сред изпълнителни директори, мениджъри Човешки Ресурси и служители в над 140 държави в света. „Когато питаме CFO и COO на компании какви са техните основни притеснения, за 87% от тях това са кризите, 52% се притесняват от инфлацията, а четвърт от тях очакват тя да е по-висока за 2023 сравнено с 2022 г.“, сподели Дан Добре.

    „Проучването ни показва, че 49% от запитаните се притесняват повече от инфлацията, отколкото от рецесията. Въпреки това, повечето от тях са готови да посрещнат икономическа криза от някакъв вид и не очакват тя да има последици като финансовата криза през 2008 г., когато видяхме много съкращения. Те споделят, че дори да има рецесия, те са подготвени, защото имат по-високи стандарти като работодатели. Това означава, че ние като организации трябва да сме по-подготвени и да сме по-устойчиви, нещо което Мърсър Марш Бенефитс практикува като политика от години. На практика това означава да се съсредоточим върху култура на компанията, приемане на нови, гъвкави модели за работа, създаване на мащабируеми организации, разнообразие, справедливост и приемственост, адаптивност“, допълни той.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 дни
    БНБ: Чуждите инвестиции у нас със спад от 81% за година
    Най-големите вложения в страната за януари-март 2024 са от Австрия, Италия и Гърция
    преди 2 дни
    „Струма“ стана първата магистрала у нас с хеликоптерна площадка
    Хеликоптерът ще стига за 30 минути от София до тунел „Железница“
    преди 2 дни
    ЕК започна ново разследване срещу Meta
    Процедурата е заради пристрастяващите ефекти на социалните медии върху децата
    преди 2 дни
    "Булгаргаз" ще съди "Газпром" за 400 млн. евро
    Искът е заради спрените руски газови доставки
    преди 2 дни
    Проекти за близо 3 млрд. лева са реализирани у нас с парите от ЕС за транспорт за 6 години
    Със средствата са изградени 12 нови метро станции, 70 км нови пътища, 28 км рехабилитирани жп линии и 5 реновирани жп гари