Екатерина Карабашева, създателка на приложението Jourvie, пред Economy.bg
„Когато започнах да работя върху Jourvie, ми беше ясно, че няма да мога и няма да искам да лъжа относно причината защо съм се посветила на темата, а ще го казвам открито.... Самата аз минах по пътя на борбата с хранително разстройство и идеята се роди от опита ми по време на терапията. Тогава се сблъсках с различни препятствия и трудности, за които ми се искаше да намеря решение”. Така Екатерина Карабашева ми обяснява идеята зад разработването на приложението Jourvie.
През януари 2016 авторитетното бизнес издание Forbes я класира като един от най-успешните млади предприемачи в класацията 30 under 30. Проектът й в помощ на хора с хранителни разстройства беше избран и като един от 10-те финалисти в конкурса Google Impact Challenge 2016 за социални иновации в Германия. Победителят ще бъде определен чрез онлайн гласуване до 24-ти февруари. Всеки може да подкрепи проекта на Екатерина, като даде своя глас тук: https://impactchallenge.withgoogle.com/deutschland/charity/jourvie Мобилното приложение Jourvie е създадено от Екатерина през 2013. То помага на хора с хранителни разстройства, като анорексия и булимия.
26-годишната Екатерина учи и живее в Берлин от 2008. Има бакалавърска и магистърска степен по „Медии и комуникации”.
Economy.bg се свърза с Екатерина, за да разбере повече за идеята за приложението, работата по него и стартъп средата в Германия.
За пътя на Екатерина до създаването на приложението
Екатерина, как ти хрумна идеята за Jourvie?
Самата аз минах по пътя на борбата с хранително разстройство и идеята се роди от опита ми по време на терапията. Тогава се сблъсках с различни препятствия и трудности, за които ми се искаше да намеря решение. Имах идеи, които проработиха за мен, и впоследствие реших, че ако тези идеи могат да помогнат и на други хора в същата ситуация, то има смисъл да не ги пазя за себе си, а да създам нещо по-голямо.
Приложението ли беше твоят начин да помогнеш на други хора с подобни проблеми?
Реших да не пиша книга и да не започвам блог по темата, а да разработя концепцията за Jourvie и да се опитам да помогна чрез тази идея.
За хранителните разстройства не се говори много. Как събра кураж не само да говориш открито по темата, но да признаеш, че си преминала през това и да създадеш приложението?
Мисля, че хранителните разстройства са тема табу навсякъде по света, не само в България или в Германия, където съм в момента. Не е лесно да се говори за тях като страничен човек, камо ли като човек, който е минал през такова изпитание.
Но когато започнах да работя върху Jourvie, ми беше ясно, че няма да мога и няма да искам да лъжа относно причината защо съм се посветила на темата, а ще го казвам открито. В началото беше трудно, защото не знаех как ще реагират хората около мен, но вече знам колко много сила и предимство ни дава този факт.
Това е така, защото и аз, и ние като екип знаем как точно се чувстват пациентите в такива ситуации и къде точно имат нужда от помощ.
Това са неща, до които понякога големите институции или здравните каси нямат достъп просто защото не работят толкова близо с пациентите и това е съвсем нормално.
Освен това видяхме колко много доверие ни имат потребители, когато знаят кой стои зад проекта и с каква идея работи върху приложението. Това доверие е изключително важно за нас.
Не на последно място за мен е важно да помогна да измъкнем темата за хранителните разстройства от ъгъла на табутата и клишетата и да говорим за нея с повече хора. И да покажем, че има надежда за справяне с болестта.
Как приложението реално може да помогне на страдащите от хранителни разстройства? Как помогна на теб?
Целта на приложението е да улесни различни елементи от терапията за пациентите – като например воденето на хранителен протокол, дневник на чувствата и мислите или намирането на така наречените стратегии за справяне с емоционално трудни ситуации (coping strategies). Хранителните разстройства са психически болести с неестествени хранителни навици, например гладуването при анорексията или преяждането. Затова лечението не се концентрира само върху храната и нейния състав, а и върху нарушеното отношение към храната и храненето като процес, както и възприятието за собственото си тяло и за това как би трябвало да изглежда.
Голяма роля по време на терапията играят така наречените хранителни протоколи или дневници, в които се записват чувствата и мислите по време на хранене, като например страх от храненето или неприязън към себе си. Тези дневници се анализират заедно с терапевта, за да се открият модели на поведение или мислене, които пречат на човек да се пребори с проблема и водят до ситуации, в които се прибягва до гладуването или тъпченето като начин човек да се справи с трудни стресови ситуации.
Ако такива ситуации се записват и анализират редовно и може да се види, че се повтарят, започват да се търсят причините, както и решенията за справяне с такива ситуации в бъдеще. Така човек трябва да се научи да се справя с трудните емоции и конфликтни ситуации, без да ги избягва чрез ядене, неядене, повръщане и т.н.
За съжаление, и в днешно време всички тези записки се водят на хартия - най-често на хвърчащи листове, които трябва да се попълват по няколко пъти на ден. Това е много неудобно в забързаното ежедневие, в които може да бъдат забравени и особено ако човек се опитва да ги попълни по дискретен начин, без задължително други хора да го видят и да разберат тайната му. Нерядко това са причини протоколите въобще да не бъдат попълвани.
Това беше една от трудностите, с които се сблъсках по време на терапията, и затова разработих концепцията за приложението. С Jourvie искаме да направим по-лесно, бързо и дискретно за потребителите ни да въвеждат в приложението всички важни данни, които впоследствие да анализират с терапевтите си. Освен това им даваме надежда и усещането, че не са сами и че има начин да се справят с терапията.
Какви бяха най-големите предизвикателства по създаването на приложението?
Тъй като сферата на дигиталното здраве още е сравнително нова, все още има скептицизъм от страна на експертите или терапевтите. Затова за нас винаги е много важно да отбележим, че не се стремим да заменим терапията и работата на терапевтите. Ние сме наясно какви са възможностите и границите на едно мобилно приложение и че то по никакъв начин не може да заеме мястото на специалиста и лечението. Нашата цел е да използваме потенциала на дигиталните медии и по този начин да улесним процеса както за пациентите, така и за терапевтите.
Как виждаш бъдещето на приложението?
Приложението е в Google PlayStore от една година и в момента работим усилено върху версия за iOS. Благодарение на обратната връзка от потребителите имаме много идеи какви могат да бъдат следващите функции и стъпки, които да помагат по време на терапията. Ще се радвам в бъдеще да го разработим така, че да може да помага на различните видове пациенти в различните фази на терапията.
За нас е много важно да си партнираме с клиники и експерти, които прилагат Jourvie в терапията, и затова в бъдеще ще задълбочим партньорствата и ще започнем нови. Тази година ще стартираме поне един клиничен опит (clinical trial) с клиники, в които да се тестват на кои пациенти и точно в кои ситуации Jourvie помага най-много. Освен това отскоро работим заедно с една от големите здравни каси в Германия и по този начин ще можем да достигнем до пациентите още в ранната фаза на заболяването, преди да е станало хронично и да се стигне до усложнения.
Приложението ще е успешно за теб, когато.....?
Приложението за мен е успешно всеки път, когато получим имейл или съобщение от пациент или пациентка, които ни казват, че им помагаме в тази толкова трудна борба в техния живот и че ни благодарят за това.
Успехът за мен, когато говорим за Jourvie, се изразява най-много във въздействието на приложението върху мотивацията на пациентите и успеха на терапията.
Доколко според теб личната история в основата на даден проект е фактор за неговия успех?
Голяма част от социалните предприемачи, с които съм имала контакт през последните години, основават стартъпи или стават част от проекти именно заради личния си опит. Невинаги самите те са пациенти или са минали през някакво изпитание. Понякога просто са били свидетели на трудна ситуация или са виждали как някой от техните близки или познати се е борил с несправедливост.
Според мен това е много важен фактор, защото по този начин човек знае къде се крият проблемите и има идеи как може да бъдат решени.
Освен това съм виждала, че точно тези хора дефинират успеха на проекта си по различен начин и винаги първо се питат дали стъпките, които предприемат, ще помогнат на хората, за които го правят, или не.
При нас също е така – ние знаем каква е целта ни и знаем защо правим това, което правим. За да помогнем на други хора, които в момента са в ситуация, в която ние сме били преди години.
Какво означава за теб, че беше включена в престижната класация на Forbes “30 under 30” в категорията социални предприемачи и че си финалист в конкурса Google Impact Challenge 2016?
Включването в списъка на Forbes, както и достигането на финала в конкурса на Google са две големи признания, които ни помагат да продължаваме работата по проекта. За мен това не са индивидуални признания за моята работа, а за работата ни като екип на Jourvie и за работата на нашите партньори, с които работим заедно, за да може проектът да се развива напред.
Такива успехи са мотивация да продължаваме да работим по тази така важна тема и да не се спираме пред предизвикателствата.
Определяш пътя си като Journey to self-acceptance (пътуване към самоприемането). Ако погледнеш назад и видиш откъде си тръгнала и къде си днес, смяташ ли, че вече си постигнала това състояние?
Мисля, че това е едно непрекъснато пътуване, което всеки един от нас изживява. И аз със сигурност имам още много да уча, но това, че се сблъсках с този проблем на ранна възраст, ми помогна да науча много неща за себе си, които ми помагат сега и които ще ми помагат и в бъдеще, защото трудни ситуации ще има винаги и е много полезно в такива случаи да познаваш себе си и да можеш да рефлектираш мислите, чувствата и постъпките си.
Споделяш, че всичко е започнало от желанието да си перфектна. Защо според толкова млади хора страдат днес от мания към перфекционизъм?
Смятам, че ние като общество трябва добре да се замислим какво е посланието, което отправяме към младите хора и децата – какво поощряваме в тях, какво наказваме и какво дефинираме като нещо, което трябва да бъде подобрено, за да бъде достойно за висока оценка или признание. Много е важно да им се покаже, че това, което са, е напълно достатъчно, за да бъдат обичани и че не е нужно да правят едно или друго нещо, за да си заслужат внимание, приятелство или обич.
Какъв съвет би дала на младите хора, устремили се към постигане на успех?
Да вярват в себе си и в това, което могат да постигат, и да не се отказват, преди да са започнали. Има достатъчно хора и влияния навън, които се опитват да те обезкуражат, затова не трябва човек сам да е най-големият си критик.
Как оценяваш стартъп средата в Германия и какво ние в България можем да научим от германците?
През последните няколко години доста добре опознах стартъп средата в Берлин и в Германия. Като цяло тук има много възможности за подкрепа и финансиране на стартъпи – акселератори, инкубатори, коуъркинг пространства и стипендии.
Виждам, че България по нищо не отстъпва на тези формати, и се радвам, че виждам все повече и повече такива програми в страната.
В Германия е сравнително лесно човек да намери стартов капитал в много начална фаза на една идея/проект, което не мога да преценя в България, защото никога не съм стартирала бизнес на родна земя. Но според мен именно това е важно – да има възможности и формати, които още отрано да дават шанс на млади и идейни хора да разработват проекти, да експериментират дали ще се получат и ако не успеят от първия път, да се научат от опита си за следващите си начинания.
