Как децата израстват уверени с нагласата, че могат?

След като се замислят за собственото си детство, повечето хора си спомнят два типа неща. Първо се сещат за радостните моменти, за хората, които са ги обичали и насочвали, или за специалните моменти на триумфи и постижения. След това си спомнят за проблемите, с които е трябвало да се справят, за поражения или несправедливости, за трудни моменти, в които са успели да оцелеят и които са ги формирали като личности. Изследвания, направени от пионери в позитивната психология като Чиксентмихай, Селигман, Вайлант и редица други, потвърждават идеята, че двете основни умения, на които разчитат щастливите възрастни, са способността да се справяш с нещастието и способността де си създаваш и поддържаш усещане за радост. 

Особено окуражително е да знаем, че тези умения могат да се усвоят. Няма нужда да сте родени с правилните гени, за да се научите да се справяте с трудностите или да създавате и поддържате радостта. 

Как едно дете (или ние с вас) може да усвои тези толкова важни умения? 

Вижте някои от нещата, които препоръчва Едуард Халоуел в книгата „Детството и семенцата на щастието“ („Изток-Запад“):

1. На пръв поглед може да решите, че детските корени на щастието са очевидни. Ако имате добри гени или щастливо детство, ще бъдете щастлив като възрастен. Ако ли не - няма. Нещата обаче не стоят така. Нещо повече, реалността няма нищо общо с това. От генетична гледна точка има милиони възрастни, които са преодолели „лошите“ си гени. От гледна точка на житейски опит пък има милиони нещастни възрастни с хубаво детство, както и много щастливи възрастни с убийствено тежко детство. 

2. Един от най-добрите начини да сме добре в живота, е да развием сигурна, трайна връзка с един човек (обикновено майката) в много ранна възраст. Личната емоционална сила израства от връзката, основана на обич. Един възрастен - често родител или учител, но понякога друг роднина, треньор или познат, може да трансформира едно пречупено дете в герой или победител.

3. Трябва да преживееш лично поражение, за да се научиш как да се справяш с него. Независимо дали става въпрос за игра на „Монопол“ или за конкуренция за Нобеловата награда, няма да можеш системно да постигаш успехи, ако не се научиш как да губиш. Всички се проваляме като деца. Важното е да се научим да не униваме дори когато се разочароваме. И тъй като животът със сигурност ще ни предложи солидна доза трудности, справянето с тях трябва да е един от ключовете към това, което наричаме щастие. С други думи, трябва да изгубиш, за да се научиш как да печелиш в играта, която природата е подготвила за теб.

4. Точно както е важно за детето да се научи да се справя с трудностите, така е важно да се научи как да създава радост и да я поддържа у себе си. Обикновено подценяваме това умение, но то е от решаващо значение. Милиони възрастни водят живот, който не ги удовлетворява, именно защото не са се научили как да създават и поддържат радост по здравословен, надежден начин. Важното е да запазиш енергията и ентусиазма, които изпълват почти всички деца, и същевременно да се научиш на дисциплина, да изчакаш своя ред и да придобиеш някои умения. Прекалено големият ентусиазъм, визионерство и вълнение, без достатъчно дисциплина и търпение водят до объркване и отчаяние.