Каква е ролята на играта за човешкото развитие?

Детството на идните поколения изглежда някак пасивно в сравнение с това на предните. Днес повечето деца прекарват детството си на стола пред компютъра или с вперен в телевизора поглед, все по-рядко виждаме момченца, ритащи топка и момиченца, скачащи на въже.  

В книгата „Геният на играта“ (ИК „Изток-Запад“) британският лектор и детски учител Сали Дженкинсън разглежда моралните цели на играта и обръща специално внимание на въпроса: Как играта разбужда т. нар. нравствено въображение на детето?  Книгата е мултидисциплинарен и научен анализ на съществуващите изследвания и силен аргумент за важната роля на играта за човешкото развитие.

„В играта се корени способността ни за социално действие, за употреба на въображението ни, за развитие на емоционална грамотност и справяне с нови предизвикателства. Авторката показва как лишаването от игра (нещо, от което страдат много от  децата днес) представлява опасност за всички ни“, коментира по повод книгата Кристофър Клаудър, „Алианс за детството“.

А ето какво пише самата Дженкинсън:

"Днешните засукани високотехнологични играчки оставят на децата много малко възможности за творчество и оригиналност. Те позволяват единствено безкрайното повторение на една и съща дейност. По улиците няма деца, тъй като автомобилите правят играта навън опасна; площадките, определени за игра, в огромната си част имат стерилен вид – те са безопасни и лишени от въображение. Децата ни растат като пленници между четири стени и чакат детството им да отмине, за да могат да се сдобият с някакво чувство за свобода. Изолирани с цел безопасност, те гледат телевизия, играят на компютри и се учат да мислят, чувстват и реагират на света такъв, какъвто го преживяват – а той е такъв, какъвто сме го предназначили за тях. Понякога изглежда, че единственото възможно детство е пасивно, чe e полуфабрикат".

Дженкинсън, която е специалист в сферата на ранното детство, разглежда социалната и емоционалната роля на играта, работата на детето в областта на съчувствието и солидарността, съвременните играчки и площадки за игра, въпроса откъде идва игривият дух на хлапетата и др. За целта Дженкинсън се позовава освен на личен дългогодишен опит, и на авторитети като Ерих Фром, Януш Корчак, Маргарет Лоуенфелд, Тина Брус, Киърън Игън, Алберт Айнщайн и др. 

„Геният на играта“ не съдържа набор от инструкции или правила как да осъществим прехода от млади към стари, от малки към големи, от деца към възрастни, от неможещи към можещи и от неграмотни към грамотни. Книгата е контрапункт на множеството съвременни публикации, целящи да дадат определение на ролята на детската игра в образованието с аргумента за ранни постижения и повишаване на успеха в училище.