вторник, 19 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2288 прочитания

    Кога ще постигнем стаден имунитет срещу коронавируса?

    Учени твърдят, че той може да бъде достигнат при доста по ниски нива на преболедували, отколкото се предполагаше досега
    19 август 2020, 15:25 a+ a- a

    От самото начало знаем как ще настъпи краят. В крайна сметка коронавирусът ще стане неспособен да намери достатъчно податливи приемници, за да оцелее, и ще отмира бързо всеки път, когато все пак намери приемник, пише New York Times. Изданието е направило собствено проучване, като е интервюирало редица учени във връзка с изграждането на стаден имунитет срещу новия вирус.

    За да се постигне т.нар. стаден имунитет, моментът, в който вирусът не може да се разпространява широкомащабно, защото няма достатъчно уязвими хора за тази цел, учените твърдят, че около 70% от дадено население трябва да има имунитет срещу вируса, който може да бъде постигнат или чрез ваксина, или чрез преболедуване на инфекцията.

    Според учените, с които изданието е разговаряло, прагът за постигане на стаден имунитет може да се окаже много по-нисък – около 50% и дори по-малко. Ако това се окаже вярно, тогава може да се окаже възможно да се преборим с новия коронавирус по-бързо, отколкото се предполагаше.

    Новите оценки са резултат от сложно статистическо моделиране на пандемията и всички модели са използвали различни подходи, давайки различни оценки, отбелязва изданието. 

    Стадният имунитет се определя от т.нар. репродуктивно число на вируса (R0), което показва колко други хора заразява един инфектиран. 

    Първоначалните изчисления за стаден имунитет се базираха на теорията, че всеки член на обществото има еднаква възприемчивост към вируса и се среща на случаен принцип с всички останали в обществото. 

    „Това не се случва в истинския живот“, казва д-р Саад Омер, директор на Института по глобално здравеопазване към университета Йейл. „Стадният имунитет може да се различава между отделните групи и подпопулации“ и дори по пощенски код, казва той.

    Например, квартал от възрастни хора може да има малък контакт с други хора, но бързо се поддават на вируса, когато го срещнат, докато тинейджърите могат да предадат вируса на десетки други хора и въпреки това те самите да останат здрави. Вирусът се движи бавно в крайградските и селските райони, където хората живеят далеч един от друг, но се предава лесно и бързо в гъстонаселени градове и домакинства.

    След като се вземат предвид такива различия в плътността и демографските данни в реалния свят, оценките за стадния имунитет намаляват. Някои изследователи дори предполагат, че цифрата може да е в границите от 10 до 20 процента, но те са сравнително малко.

    Ако приемем, че вирусът заразява тези, които излизат най-много и са най-податливи на първата вълна, имунитетът след вълна от инфекция се разпределя по-ефективно, отколкото при ваксинационна кампания, която има за цел да защити всички, заяви Том Бритън, математик от Стокхолмския университет. Моделът му поставя прага за стаден имунитет на 43% - тоест вирусът не може да се задържи в общност, след като този процент от жителите е заразен и възстановен.

    И все пак това означава, че много жители на общността ще са били болни или са починали, висока цена за заплащане за стаден имунитет. И експерти като д-р Бил Ханаге, епидемиолог в T. H. Chan School по обществено здраве към Харвард, предупредиха, че дори общност, която може да е достигнала стаден имунитет, не може да си позволи да бъде самодоволна.

    Вирусът все още може да пламне тук-там, дори ако цялостното му разпространение е възпрепятствано. Също така не е ясно колко дълго някой, който се е възстановил, може да е имунизиран.

    В някои клиники в Ню Йорк до 80% от тестваните хора са дали положителен резултат за антитела срещу вируса. Най-голям процент има сред момчетата тийнейджъри. В същото време учени в Мумбай са провели проучване на случаен принцип сред домакинствата. Те са почукали на всяка четвърта врата (ако е заключена, на петата) и са взели кръв, за да изследват за антитела. Резултатите показват огромна разлика между най-бедните квартали на града и по-заможните. Между 51 и 58% от жителите на бедните квартали имат антитела, а в богатите процентът варира между 11 и 17.

    Жителите с най-ниски доходи живеят заедно, споделят тоалетни и имат ограничен достъп до маски. „Тези фактори допринесоха за тихото разпространение на инфекцията“, казва д-р Джаянти Шастри, микробиолог в болница Кастурба в Мумбай, който ръководи изследването.

    Повечето изследователи са предпазливи по отношение на заключението, че най-тежко засегнатите квартали на Бруклин, или дори тези в Мумбай, са достигнали стаден имунитет или ще бъдат пощадени при нови вълни на инфекцията. Но учени като д-р Бритън намекват, че това не е невъзможно. 

    Други изследователи предполагат, че стадният имунитет може да бъде постигнат при нива на имунитет от 10 или 20 процента и че цели държави може би вече са постигнали тази цел.

    Критиката преследва Сунетра Гупта, теоретичен епидемиолог от Оксфордския университет, след широко разпространено интервю, в което тя казва, че Лондон и Ню Йорк може би вече са достигнали стадния имунитет поради променливостта сред хората, съчетана с теоретичен имунитет към обикновените коронавируси, предизвикващи обикновена настинка, които могат да осигурят защита срещу новия коронавирус. „Това може да е обяснението защо няма нови огнища на места като Ню Йорк“, казва тя.

    Повечето експерти отхвърлят тази идея. Няколко проучвания показват, че някои имунни клетки, произведени след инфекция със сезонни коронавируси, също могат да разпознаят новия коронавирус. Но „къде са доказателствата, че осигурява защита?“ пита Натали Дийн, биостатистик в Университета на Флорида.

    Друга група учени, ръководена от математика Габриела Гомес от Университета в Стратклайд във Великобритания, отчита различия в едно общество в своето проучване и установява, че Белгия, Англия, Португалия и Испания имат прагове на стаден имунитет в диапазона от 10 до 20 процента.

    „Поне в страните, към които сме го прилагали, никога не сме получили сигнал, че праговете за стаден имунитет са по-високи“, каза д-р Гомес. „Смятам, че е добре да имаме тази перспектива, че може да е само още няколко месеца пандемия.“

    Според Джефри Шаман, епидемиолог от Колумбийския университет, и други специалисти новите модели предлагат материал за размисъл, но не трябва да се използват за определяне на политика за действие. „Математически със сигурност е възможно да има стаден имунитет на тези много, много ниски нива“, казва Карл Бергстром, експерт по инфекциозни болести от Университета във Вашингтон в Сиатъл. „Това са само най-добрите ни предположения за това как трябва да изглеждат числата. Но“, добавя той, „те са точно това, предположения.“

    А какво ще се случи при наличие на имунитет с нива по-ниски от необходимите за стаден имунитет?

    „Определено болестта не би се разпространила толкова добре, ако се върне отново в Ню Йорк“, казва Джоел Милър, който се занимава с математическо моделиране в университета La Trobe в Австралия. „Същото ниво на промяна в поведението ще има по-голям ефект върху болестта сега, отколкото преди четири месеца.“

    Мисленето за град или държава като съставен от подгрупи, разделени по възраст, раса и ниво на социална активност, може също да помогне на правителствата да защитят хората с най-малък имунитет. Тази перспектива може също да помогне да се постави нов фокус върху групите, които изискват по-високи нива на имунитет, поради по-голямо излагане на патогена и други неравенства, заяви д-р Маной Жаин, експерт по инфекциозни болести в университета Емори. „Ето защо тази информация е много полезна“, казва той.

    Моделите също предлагат стратегия за ваксинация: Вместо да ваксинират равномерно всички групи, правителствата биха могли да идентифицират и имунизират онези, които най-вероятно са изложени на прояви на „свръхразпространение“.

    „Ваксинирането първо на тези хора може да има най-голяма полза“, казва д-р Майкъл Мина, имунолог от Харвардския университет. „Дори само това би могло да доведе до създаване на стаден имунитет.“

    Схемите за ваксиниране срещу други патогени успешно използват този подход. Например, когато децата са получили пневмококова ваксина в началото на века, процентът на бактериална пневмония при възрастни хора бързо спада, поради „стадния имунитет“.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Анна Панчева е новото лице на направление „Човешки ресурси“ в Kaufland България
    Нейният фокус са привличането на таланти и работодателска марка
    преди 3 часа
    Оптимистични данни от Китай в началото на годината
    Индустриалното производство и търговията с по-голям от очаквания ръст през януари и февруари
    преди 4 часа
    3 компании инвестират близо 18 млн. лв. в София и Омуртаг
    От юни 2023 г. Са издадени сертификати за инвестиции в размер на 510 млн. лв., които ще разкрият над 2000 нови работни места
    преди 21 часа
    Apple води преговори за вграждане на Gemini на Google в iPhone
    Компанията е водила преговори и с OpenAI
    преди 22 часа
    Китайски доставчик на части за Tesla ще строи завод у нас
    Плановете са да бъдат разкрити до 200 работни места край Пловдив
    преди 22 часа
    Президентътвръчи мандат за съставяне на правителство на Мария Габриел
    Тя бе посочена като кандидат за министър-председател от ПГ на ГЕРБ-СДС