Скрито пред очите ти: Крепостта „Кастра Мартис“ в Кула

Крепостта „Кастра Мартис“ в град Кула е един от 50-те малко познати туристически забележителности в България, които Министерство на туризма популяризира с кампанията „Скрито пред очите ти”. 

Вижте с какво е атрактивна за туристите и защо си заслужава да бъде посетена:

„Кастра Мартис“ е късноримска крепост, построена в края на ІІІ в. – началото на ІV в. като част от отбранителните съоръжения на Дунавската граница на Римската империя. По онова време крепостта има ключова позиция за най-западния старопланински проход Връшка чука и охранява стратегическия римски път от Бонония (Видин) до Сингидунум (Белград). 

Този малко познат исторически обект се намира в град Кула, Северозападна България, на 3 км югозападно от Видин – там, където Дунавската равнина се слива с последните разклонения на Стара планина. Сегашното си име градът дължи именно на издигащата се в центъра му римска кула. 

Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в историческия парк „Кастра Мартис“. Изградената панорамна площадка дава възможност на посетителите да се насладят на красотата на крепостта в пълния ѝ вид. 

Преди 2 000 години – животът в Крайбрежна Дакия

Животът на това място и възникването на крепостта са свързани с историята на нашите земи през римската и ранновизантийската епоха. След като са завоювани от римляните в началото на I в., териториите между Дунав и Стара планина са включени в провинция Мизия. Започва изграждането на т. нар. Дунавски лимес (граница), който се състои от военни лагери, селища, наблюдателни кули и други съоръжения, разположени по брега на реката. Със завоюването на Дакия (днешна Румъния) границата се премества на север. Създават се благоприятни условия за развитие на селското стопанство, занаятите и търговията, както и на градоустройството в Мизия. 

В края на III в. Дакия отхвърля властта на Рим. Тези събития, както и нашествията на готите, принуждават централната власт да вземе решителни мерки за консолидиране на балканските владения. Административната реформа води до създаването на провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. В края на III в. – началото на IV в. започва усилено възстановяване на Дунавския лимес, а на важни стратегически места във вътрешността са издигнати нови крепости, една от които е „Кастра Мартис“. 

Устройство и архитектура

Предполага се, че „Кастра Мартис“ е построена от император Диоклециан в края на III – началото на IV в. Първоначално е издигнат квадрибургият – квадратно укрепление с размери 40 x 40 м, в ъглите на което са разположени мощни кръгли кули с диаметър 12,5 м. Квардибургият е седалището на коменданта на крепостта. 

Крепостните стени, изградени от каменни и триредови тухлени пояси, са с дебелина от 2,20 м. Укреплението е достъпно само от юг, където е разположена портата му, затваряна с двукрила врата. Бойната платформа на крепостните стени се издига на 10 м височина и завършва с тесни бойници. Централната сграда е с вътрешен двор с кладенец, настлан с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения с различно предназначение, обслужващи коменданта на крепостта. 

Южно от квадрибургия е разположен лагерът на войсковата част (кастел). Към втората четвърт на IV в., по времето на Константин Велики, лагерът е укрепен с дебели, четириметрови крепостни стени. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник с размер 15,5 дка, отбраняван от 7 многоъгълни кули. Цивилното население е живяло извън крепостта. 

Съдбата на крепостта през вековете

Съдбата на крепостта отразява разпадането на робовладелческото общество и загиването на Римската империя. Съоръжението е разрушавано по време на нашествията на готите в края на IV в. и при хунските набези през първата половина на V в. Усилията на Източната римска империя за запазване на властта в околодунавските земи се оказват напразни. През VI в. нахлуват авари и славяни. „Кастра Мартис“ пада при аварските нашествия в периода 586 – 587 г. Укреплението е частично възстановявано и използвано столетия по-късно, през XIII – XIV в., при отбраната на Видинското феодално царство. 

Следите от миналото

Днес в съседство с руините на крепостта е уредена музейна сбирка с открити при разкопките експонати, които разкриват материалната култура на обитателите на крепостта. 

При археологически проучвания е установено, че преди изграждането на „Кастра Мартис“ по същия склон е имало малко трако-римско селище, което е просъществувало от първото хилядолетие преди новата ера до първите векове на Римската империя. Находките от това време са оскъдни: представени са глинени съдове, мраморни колони, бронзова статуетка на Венера, портрет на глава от III в., олтар, посветен на Юпитер. 

Музейната сбирка за късноантичната крепост е по-богата и разнообразна. Показани са разнообразни сечива: земеделски, скотовъдни, каменоделски, дюлгерски, използвани в помощното стопанство на войсковата част; предмети, свидетелстващи за бита на обитателите: глинените лампи и различните съдове, покрити със зелена и кафява глазура; бронзови фибули и монети от IV – V в. Върховете на копия и стрели свидетелстват за бурните събития, които е преживяла крепостта в миналото. 

В близост може да разгледате Белоградчишките скали край Белградчик, Конакът, Кръстатата казарма и крепостта Баба Вида във Видин.