сряда, 26 юни 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    10368 прочитания

    Малък е интересът в момента към България от немските фирми

    Има ли нови немски инвеститори у нас и как дуалното обучение ще допринесе за привличането им – д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, пред Economy.bg
    21 януари 2015, 09:47 a+ a- a

    Пореден рекорд в търговския обмен с Германия и отлив на немски инвестиции от страната. Така изглежда 2014 за българо-германските икономически отношения. Каква ще е 2015 и решени ли са проблемите, които пречеха за привличането на нови немски инвеститори в България, попитахме д-р Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара.

    Каква е равносметката за 2014 по отношение на търговския обмен с Германия и германските инвестиции у нас?

    Г-н Василев, каква беше 2014 за българо-германските икономически отношения?
    За българо-германските икономически отношения годината беше добра. От гледна точка на търговията тя беше много добра. Надявам се, че дори ще поставим поредния рекорд. Немската статистика показва, че за периода януари-октомври 2013 сме имали 4.4 млрд. евро стокооборот, а за същия период през изтеклата 2014 той е бил 4.6 млрд. евро. Не разполагаме с окончателни данни, но изхождайки от факта, че в края на годината търговията се оживява, очаквам нов рекорд. През 2013 имахме рекорд в стокооборота – 5.3 млрд. евро, а за 2014 – може би ще е малко над него, което е радостно.

    Свързани новини

    Какво се очаква да е външнотърговското салдо с Германия?
    През 2013 за първи път българският износ към Германия превъзхождаше вноса от страната. Такова нещо не беше се случвало от 1942 насам, но през 2014 вероятно няма да е така. Разликата ще бъде малка, но в полза на Германия. Но все пак страната е световен шампион по износ. Малко са държавите с положително салдо с Германия.

    Каква беше годината по отношение на германските инвестиции в страната?
    Не така добре стояха нещата при инвестициите. Тук следим официалната статистическа информация от БНБ, която в повечето случаи, когато излязат окончателните данни, претърпява промяна. Ако за 2013 Германия е била на второ място след Холандия, то за 2014 тенденцията е отрицателна, т.е. имаме изтичане на капитали към Германия. Очаквам, че тези данни за отлив на германски инвестиции в размер на 211 млн. евро за периода януари-ноември 2014 ще бъдат коригирани. Така че ако съпоставим търговия и инвестиции – при търговията ситуацията е отлична, но при инвестициите засега ситуацията е незадоволителна.

    Отливът на немски инвестиции на какво се дължи според Вас?
    През 2011 имахме отлив, но тогава беше по-скоро в резултат на това, че фирмите връщаха кредити към компаниите майки. Сега може би до някаква степен причината е същата, но може и да е свързано с политическите турбуленции в България. Това вероятно също оказа влияние. Предишното правителство имаше само една-единствена по-голяма икономическа проява в Германия, когато г-жа Бобева се срещна с потенциални немски инвеститори. Като цяло мога да кажа, че нямаше голяма активност по отношение на Германия.

    Кои бяха най-активните сектори по отношение на търговия и инвестиции?
    Ако говорим за традиционните браншове, които изнасят от България към Германия, това са: текстил, машиностроене, хранително-вкусова промишленост. Немските фирми в България, които изнасят за Германия, са активни в следните сектори: минна промишленост, като тук визирам Aurubis, хладилници (Liebherr), поддоставчици на автомобили (Festo). В обратната посока - Германия традиционно стъпва на три стълба в износа си към България: машини и съоръжения, автомобили и резервни части за тях, химически продукти.

    Да очакваме ли нови немски инвестиции тази година и решени ли бяха проблемните въпроси?

    Увеличиха ли инвестициите си вече присъстващите на българския пазар немски компании?
    Не всички, но някои от тях ги разшириха и продължават все още да инвестират. Това са най-вече компанията Festo и Liebherr. Aurubis миналата година инвестира значително в пречиствателни инсталации. Тези компании продължават да инвестират, което е добре. Кол центровете също продължават да разширяват инвестициите си.

    Има ли заявен интерес за нови инвестиции тази година?
    Надявам се, че ще има, защото се реши един проблемен случай. Имаше черен списък, в който България присъстваше като единствената страна от ЕС. По този начин немски инвеститори с интерес към България не получаваха федерални гаранции за инвестициите си у нас. Това беше един знаков случай, с който се занимаваше служебният кабинет, новото правителство и парламентът. Случаят е решен, като страните постигнаха съгласие. Сега, след като въпросът е решен, мисля, че няма никаква пречка немски фирми, които проявят интерес да инвестират в България, да получат федерални гаранции.

    Извадени ли сме вече от този списък?
    Би трябвало да сме, защото миналата седмица въпросната сума от 2 млн. евро е била преведена. Би трябвало да ни извадят в най-скоро време. Очаквам решаването на този въпрос да доведе още немски инвестиции. Защото по време на посещението си у нас през 2013 държавният секретар към федералното икономическо министерство Ернст Бургбахер заяви, че няколко немски компании чакат да инвестират у нас, като дори заяви и каква стойност са готови за вложат. Заради въпросния случай не се даваха държавни гаранции и това спираше тези инвеститори.
    Немските фирми са частни компании и невинаги се обръщат към федералното правителство за гаранции, но ако решат, го правят, и сега няма пречка да получат тези гаранции.

    Обръщали ли са се скоро към Камарата немски компании с инвеститорски интерес?
    Нямаме много случаи. Разговори сме имали, но няма заявен конкретен интерес.

    От кои сектори бяха тези компании?
    От ИТ сектора. Други не мога да посоча. Считайте, че интересът към България в момента от страна на немски фирми е малък.

    Недостигът на кадри и дуалното обучение като възможно решение

    Доколко недостигът на квалифицирани кадри възпира немските компании да инвестират или да разширяват инвестициите си у нас?
    Това най-вече касае немските компании, които вече присъстват в България. Те чувстват остър недостиг на квалифицирани кадри. Немските фирми са свикнали на базата на дуалното професионално обучение след 2-3 години да получават готови, образовани и квалифицирани кадри. Това липсва в България. В момента законодателната рамка бавно започва да се променя, но има някои немски фирми, които сами си създадоха центрове за дуално обучение. Това са Liebherr в Пловдив и Pirintex в Гоце Делчев. Те сами си подготвят кадри, които да бъдат обучени за нуждите им.
    Ние направихме нещо ново. Смятам, че това е пионерен проект не само за България, но и в рамките на смесените германски външнотърговски камари. Създадохме клъстер за професионално дуално обучение.

    Каква е целта на този клъстер?
    Неговата цел е да подпомогне фирмите в България, които биха искали да внедрят немския модел за дуално професионално обучение. Засега имаме интерес от 16 фирми, предимно немски, които са на българския пазар. Дали всички ще станат членове на клъстера, още не е ясно, защото сме в процес на преговори. Имаме една-единствена българска фирма от Самоков, която би желала да се включи.
    Нашата идея е да се подберат кадри от свободния пазар, които са завършили средно образование и имат възможност да работят. Годишно около 30 хиляди млади българи, след като завършат средно образование, не виждат перспектива и нито отиват да учат в университет, нито започват някъде работа. По този начин клъстерът дава принос в борбата с младежката безработица и в ограничаването на миграцията.

    Вашата роля ще бъде на посредник, така ли?
    Да, ще имаме опосредстваща функция. Ще бъдем като гарант, че това, което правят в Германия, ще бъде пренесено и тук. Питат ни често дали ще се дават немски свидетелства. Да, имаме възможност. Водим такива разговори.

    Как могат желаещите фирми и младежи да се включат?
    Могат да се обръщат към нас и ние ще им кажем какви са условията. Разликата с други клъстери е, че нашият е в рамките на Камарата. Освен това той обхваща всички браншове. Правим съвместни обучения или пулове от определена професия. В теоретична част можем да обучаваме 2-3 месеца в петте българо-германски центъра в страната или в други лицензирани училища.

    Кога очаквате държавата да въведе дуалното обучение?
    В момента законът се променя. Очакваме наредбата да бъде приета през март. Но ако тя влезе в сила, това ще е през 2016. Не искаме да губим време. С фирмите в клъстера показваме, че практически нещата могат да се случат.

    За българските фирми на немския пазар

    Говорихме за немските компании в България. А има ли български фирми, активни на немския пазар?
    Ако говорим за търговията – да, има, но като инвеститори по-скоро няма. Все още липсва капацитет. Немският пазар е много труден и се изискват доста финансови средства. Все пак имаме чудесен пример с българската фирма Walltopia. Тя скоро стана член на Камарата. Компанията има водещ дял в световен мащаб по продажба на продуктите си и силно присъствие в Германия. Но това по-скоро са ниши. Не е масова практика български фирми да стават инвеститори.

    За Наградата на Германската икономика в България

    Отбелязахте, че имате интересни номинации за Наградата на германската икономика?
    Да, на 29-ти януари предстои присъждането на Наградата на германската икономика. Три ще бъдат номинираните категории: голямо предприятие, малки и средни предприятия, отворена категория (проекти, организации, социална ангажираност).
    Интересът е много голям, защото тази година отпадна ограничението номинираните да бъдат само фирми членове на Камарата. Могат да участват български предприятия или чужди компании, които са инвестирали тук. Имаме над 30 номинации.
    Другото различно е, че наградата няма да се определя от Управителния съвет на Камарата. Имаме независимо жури, в което участват български институции, като Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия, Българската агенция за инвестиции, Институтът по пазарна икономика. В гласуването ще се включат също Камарата, Германската агенция за търговия и инвестиции (GTAI) и Посолството на Германия. Наградите ще бъдат връчени на церемония в Софийската опера и балет.
    Иначе годината започна доста динамично с посещението на премиера Бойко Борисов при канцлера Ангела Меркел. Надявам се това да допринесе за повишаване на интереса към България.
    През февруари очакваме посещение от Европейската комисия във връзка с дуалното обучение. Ще има разговори с български и немски фирми, които проявяват интерес. Очакваме през май посещение на политико-икономическа делегация от Франкфурт на Одер. Готвим и посещение на български кметове в Германия.
    Сериозно българско участие има и на шестте големи германски панаири, които ние представляваме. Това допринася за интензивиране и на търговските контакти.
    През септември ние ще бъдем домакин на европейската среща на немските външнотърговски камари. Това става за първи път. Ще присъстват всички колеги от Европа, ще има и представители на федералното министерство на икономиката.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 6 часа
    Агенцията по вписванията ще работи извънредно в събота
    Очаква се в следващите 4 дни да бъдат внесени над 50 000 заявления за ГФО
    преди 7 часа
    МОСВ: Да се спре вносът на дизелови автомобили, които не покриват Евро 4
    Вижте какви мерки предвижда проект на Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха 2020 – 2030г.
    преди 8 часа
    Тереза Мей ще предаде поста на министър-председател на Великобритания на 24 юли
    Наследникът ѝ няма да трябва да се изправи пред парламента преди септември
    преди 12 часа
    България има потенциал да се превърне в ключов играч на AI пазара
    Към момента специалистите по изкуствен интелект в страната са около 500