вторник, 18 юни 2019   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    13859 прочитания

    За първи път българският износ към Германия може да изпревари немския у нас

    С какво България привлича и отблъсква немските инвеститори и за нуждата от въвеждане на дуално обучение – д-р Митко Василев, главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара, пред Economy.bg
    24 януари 2014, 10:36 a+ a- a

    Д-р Митко Василев e главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) от създаването й през 2004. Преди това д-р Василев е оглавявал организациите-предшественички на ГБИТК: от март 1993 – Представителството на германската икономика, а от март 1995 – Деловия клуб на германската икономика в България. ГБИТК е учредена на 9 март 2004 на базата на двустранно споразумение между правителствата на Федерална Република Германия и Република България. Днес със своите над 480 фирми-членки тя е най-голямата двустранна търговска камара в България. От 2003 д-р Митко Василев е и Представител на Бавария в България.

    За поредния рекорд в търговския обмен с Германия и нерешените въпроси, които пречат на новите немските инвестиции у нас

    Д-р Василев, каква е равносметката за 2013 по отношение на търговския обмен с Германия и германските инвестиции в страната? След отчетения отлив през 2011 как изглежда ситуацията в момента?
    Смятам, че още не бихме могли да направим окончателно равносметката за 2013, защото нямаме пълните данни за цялата година. Това, което имаме към момента, сочи, че можем да очакваме пореден рекорд в търговията между двете страни – 5 млрд. евро. Мисля, че ще подобрим резултата от 2012.
    Другото интересно нещо, което се забелязва е, че българският износ продължава да расте изпреварващо. За първи път може да се окаже, че българският износ изпреварва немския. Това си има своите обяснения – немски фирми, които са установили производството си в България и изнасят за Германия, допринасят за увеличаването на българския износ към Германия. Давам пример с фирми като Aurubis, Liebherr-Hausgeräte Marica, Festo и др.
    2011 година беше трудна по отношение на немските инвестиции в България. За пръв път статистическите данни показаха отлив на немски инвестиции от страната. Това също си има обяснение, тъй като немски фирми, които са инвестирали в България, вземайки кредити, започват да ги обслужват, да връщат финансови средства на компаниите майки, и по този начин нашата статистика го е отчела като отлив.
    За миналата година не смятам, че можем да се похвалим с голям количествен ръст на инвестициите, както и по отношение на търговията. Все още има какво да се желае по отношение на инвестициите. Смятам, че има какво да се работи и на междуправителствено ниво. Ако някои въпроси бъдат решени от двете страни, мисля, че можем да очакваме още инвестиции през следващите години.

    За какви въпроси става дума?
    Има някои неща, които не бих искал да коментирам. Както казах, те трябва да бъдат решени на междудържавно равнище, тъй като това не е работа на бизнеса. Ако това стане, смятам, че немски инвеститори ще могат по-лесно и с държавна помощ да влязат в България.

    Ще има ли нови немски инвестиции у нас тази година и защо автомобилният ни сектор привлича все повече германски компании?

    Можем ли да очакваме нови германски инвестиции и от кои сектори?
    Можем и една от тях вече стана известна. Ще бъде открит завод за автомобилни кабели в Плевен. Това е поредната инвестиция в сектор, който продължава да набира скорост и да се развива. За друга немска инвестиция започнахме да говорим от миналата година. Това е инвестицията на Behr-Hella Thermocontrol в Божурище. Заводът в момента се изгражда. Очакваме към средата на годината той да влезе в експлоатация.

    А освен тези немски компании, има ли други с планове за инвестиции тази година? Предполагам, че и други ще се случат. За големи нямаме сигнал. По-скоро малки и средни предприятия, ако преоткриват България и решат да влязат. Но е въпрос на време.

    Свързани новини

    Защо автомобилната индустрия у нас се оказа атрактивен сектор за германските компании?
    Може би сигнал даде това, което се случва в Ловеч с китайската инвестиция на Great Wall. Когато в сектора постъпи подобна информация, всички обърнаха повече внимание на страната. Ние дори имахме заявка от Германия да се организира специална делегация от немски фирми – поддоставчици, които да дойдат и да посетят завода на място. Интересът беше много голям и това определено оказа своето влияние.
    Миналата година през октомври се проведе една изключително полезна международна конференция в областта на поддоставчиците на автомобили. Това привлече вниманието към България.
    Всички тези фактори смятам, че допринесоха да се концентрира интерес в този бранш. Друг е въпросът, какво ще се случи именно с тази китайска инвестиция, как тя ще продължи да се развива.

    От какво най-много се интересуват кандидат-инвеститорите от Германия, които се обръщат за помощ към вас?
    Интересуват се от даденостите в страната, най-вече от правната сигурност, от предсказуемостта на страната, от това как, те ще вършат бизнес. Те не идват тук, за да се занимават с политика. Дори инфраструктурата, която също ги интересува, разбира се, но тя остава на по-заден план. По-важно за тях е това, което вложат, един ден да си го възвърнат, да направят печалба. Тези въпроси определено ги вълнуват, преди да вземат окончателното решение за инвестицията. Те са много добре информирани какво се случва в съседните страни, какво се случва в България. Ако решат да оставят парите си в България, те знаят защо го правят.

    Вие какво им казвате, за да ги убедите да инвестират у нас?
    Опитваме се да бъдем обективни. Ние се занимаваме с икономически въпроси, но няма как понякога да не намесваме политическата ситуация в страната. Казваме им, че ще им помагаме по пътя, ако те решат да дойдат тук. Но нашата първостепенна задача не е да привличаме немски инвеститори в България. Това е задача на Българската агенция по инвестиции. Все пак ако немски фирми проявяват интерес, ние няма да ги спрем, а напротив. Но трябва честно, ясно и коректно да им кажем правилата на играта – всички „за” и „против”. Много ни се иска да остават и да идват тук, но не бива да ги разочароваме, ако прекалено много големи надежди събудим и после се окаже, че нещата не отговарят на истината.

    Ще разширят ли дейността си немските компании, които вече са стъпили у нас?

    Ще разширят ли инвестициите си вече присъстващите в страната немски компании?
    Някои от тях - да, което е много радостно. Смятам, че все повече внимание трябва да се обръща именно на тези инвеститори, които са стъпили в България и разширяват дейността си. Защото ние все очакваме нови и големи световноизвестни концерни да идват и да влагат парите си, но трябва да се обръща повече внимание на тези, които развиват успешно дейност тук и продължават да разширяват производствата си.
    Например няколкократно увеличи производството си фирмата Liebherr. Смятам, че за България е въпрос на чест, че имаме такъв инвеститор, защото на три места в света компанията прави подобни хладилници, а те са много високо качество. Съревнованието е между Германия, Австрия и България. И в момента българското предприятие може по показатели да изпревари компанията майка в Германия, т.е. да се произвеждат тук повече хладилници, отколкото в Германия.
    Друг показателен пример за България смятам, че е Lufthansa Technik. Това е една уникална инвестиция, защото в България се ремонтират самолети от най-висок клас – Airbus, Boeing и други. Те разшириха няколкократно инвестицията си и са в курс на експанзия.
    Бих назовал също и фирма Festo, която започна разширението на завода си. За тях криза няма. Имат много поръчки и до края на годината или началото на следващата ще приключат с разширението си, което означава разкриване на нови работни места, допълнителни капацитети повече продукция за износ.

    Кои са големите германски инвеститори в страната?
    Някои ги споменах. Aurubis, Liebherr, Festo, Quarzwerke е също един много интересен инвеститор, който изкупи „Каолин”. ABB, въпреки че концернът не е чисто немски, но най-големите му поделения са в Германия.

    Как немските компании оценяват бизнес климата у нас?

    Как германските компании оценяват бизнес средата у нас? Кои са предимствата и недостатъците, които те посочват?
    За това можем да съдим по годишните анкети, които от 2005 насам провеждаме всяка година през месец март. До края на месец март или началото на април ние излизаме с обобщената картина за България. Това се прави за Централна и Източна Европа, в 16 държави и там казваме какво е мнението на немския бизнес за България.
    В досегашните издания естествено има плюсове и минуси, има положителни и отрицателни отзиви. Има един въпрос, който накрая се задава – „Бихте ли инвестирали отново в България?”, и тенденцията е да се върви към подобрение, ако сравним с 2011 и 2012. Последната година 78% от фирмите казаха, че биха инвестирали отново, а само 22% казаха – „Не, няма”. Това е много добре, но ако се сравним със средния показател в това отношение, оказва се, че в тези 16 страни нещата стоят по-добре. Там сме на 4-то място отзад напред и има още какво да подобряваме по отношение на нашата бизнес среда.
    Сериозните немски фирми, които идват тук и правят добър бизнес, не са разочаровани. България има и своите предимства, не бива само да говорим за недостатъци. Данъците са много привлекателни, географското положение, трудовият пазар. За нас не е гордост, че сме на последно място в ЕС по работни заплати, но от друга страна, това е атрактивно за всеки инвеститор. Огромно предимство е и че сме член на ЕС. Това донякъде дава голяма сигурност. Ако се каже България, Сърбия или Македония, прави се веднага разлика, кой е вътре и кой е отвън.

    Но най-често именно правната система се посочва като проблем от немските инвеститори у нас.
    Правната сигурност всяка година се посочва като голям проблем. И много пъти немски фирми предпочитат да не започват никакви правни действия, за да не загубят пари и време и накрая да се окаже, че е било напразно. Има такива случаи, които години наред се влачат делата и накрая или без някакъв успех и изход, което води до разочарование, защото това е едно пилеене на енергия и ресурс.

    За необходимостта от въвеждане на дуална система за обучение у нас

    В момента се обсъжда въвеждането на дуално обучение у нас. Ще реши ли тази система проблемът с липсата на квалифицирана работна ръка?
    Ние от дълги години се занимаваме с този въпрос и сме радетели за привнасяне на положителни елементи от дуалната система за професионално обучение на Германия в България. Никога не сме заявявали, че искаме да прилагаме системата едно към едно у нас. Напротив, ние говорим за едно допълнение към съществуващата образователна система на страната и тук става въпрос главно за преборване на няколко ключови проблема, които съществуват в България. Тази дуална система за професионално обучение би допринесла за намаляване на младежката безработица в България, за намаляване на миграцията и за подобряване на квалификацията на работната ръка. В Германия, Австрия и Швейцария това е един утвърден модел. Младежката безработица там е ниска, най-ниската в сравнение с останалите страни от ЕС. Това е една доказала се система, защото дава шанс на младите хора, дава им професия, дава им възможност, след като завършат много бързо да си намерят работа.
    Все още тази система не е позната в България. В момента се заговори за нея, но пътят ще бъде дълъг и труден. Аз се надявам да почерпим от съществуващия опит, а не наново да измисляме всичко отначало. Така могат да се решат част от наболелите въпроси на работодателите. Немските фирми у нас изпитват недостиг на квалифицирана работа ръка. Някои от тях сами започнаха да въвеждат тази дуална система с цел да помогнат на себе си, а по този начин помагат и на другите. Такъв пример е фирмата Liebherr в Пловдив. Там е пренесена изцяло немската система, но съобразно българските особености. Фирма Pirin-Tex в Гоце Делчев на г-н Ролман също е пример, как това може да стане.
    Включваме се в работни групи, следим как тече законодателната инициатива. Надяваме се да има промени в законодателството, но според нас е по-важно да имаме успешни пилотни проекти, които на дело да доказват, че системата може да се случи. Тези добри практики, надявам се, ще се разпространяват и другите, като се убедят, че това е важно и полезно, може да последват добрия пример. А законите рано или късно ще се променят. Това е един метод, който другаде работи, защо да не го пробваме и у нас?

    Как се определят носителите на Наградата на Германската икономика в България?

    В края на месец януари за десети път ще бъде връчена Наградата на Германската икономика в България. Как се определят победителите?
    Връчваме Наградата на Германската икономика за 10-та година. Има няколко характерни особености. Победителите са малко. Ние не разчитаме на голям брой, а залагаме на качеството.

    Номинираните фирми:
    Категория "Голямо предприятие" (с над 250 служители): АББ България ЕООД, Алкомет АД, Ди Би Шенкер Рейл България ЕООД, дм България ЕООД, Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД, САП Лабс България ЕООД, Шенкер ЕООД, Кварцверке ГмбХ, Уолтопия ООД
    Категория "МСП (Малки и средни предприятия)" : БулПрос Консултинг АД, Лигна Груп ООД, Скейл Фокус АД, Тангра АВ ООД, Тюлипс ООД
    Отворена категория (проекти, организации, социална ангажираност): Алианц България Холдинг АД, КолПойнт Ню Юръп АД, САП Лабс България ЕООД, Държавно предприятие Българо-германски център за професионално обучение (ДП  БГЦПО)

    Има разлика между тазгодишното и предишните издания. По-рано Управителният съвет на Камарата вземаше решение за победителите, след това минахме на модел на гласуване в Интернет.

    Тази година за пръв път минахме на друг модел – съставихме компетентно жури от 13 души от различни области – като бизнес, икономика, държавни ведомства, включително Министерство на икономиката и Агенцията за малки и средни предприятия, Агенцията за инвестиции, медии и др.

    Критериите са ясни, те не са били променяни във времето. Новото тази година е, че членовете на Камарата могат да предлагат фирми, които са членове на Камарата, но могат и да не бъдат. Докато преди имахме три категории: категория „Голямо предприятие” и категория „Малко и средно предприятие”, но за член на Камарата, а третата категория беше отворена. Сега имаме „Голямо предприятие”, „Малко и средно предприятие” и трета отворена категория за проект, инициатива или социален ангажимент. Вече могат да участват всякакви фирми, които са предложени обаче от член на Камарата. Номинациите вече са ясни: 18 компании. В голямата категория имаме най-много предложения – общо 9, във втората имаме 5 номинации и в третата – 4 номинации. Победителите ще станат ясни на 30 януари по време на новогодишния прием на Камарата.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 2 часа
    Херо Мустафа е новият посланик на САЩ у нас
    Тя ще замени Ерик Рубин, чийто мандат изтича
    преди 2 часа
    Брекзит: Трябва ли Великобритания да заплати 39 млрд. евро на ЕС
    Кандидатите за премиер повдигнаха въпроса пред Консервативната партия
    преди 5 часа
    Стартира редовната самолетна линия от Бургас до Херсон
    България ще се популяризира като предпочитана туристическа дестинация на украинския пазар
    преди 10 часа
    Българските ученици ще изучават програмиране по модела на сръбските учебни планове
    Майкрософт и Proplusion обявиха нова иницатива, която ще трансформира обучението по информатика в четири балкански страни