Тези френски компании разшириха инвестициите си у нас през 2023, навлязоха и нови в производството на автомобилни части

За поредна година Френско-българската търговска и индустриална камара беше домакин на най-очакваното и най-голямото бизнес събитие за годината – Посрещането на новата реколта Божоле Нуво. На 16 ноември 300 компании-членове на Камарата посрещнаха повече от 1500  гости от бизнес, институционалните и дипломатически среди, за да отпразнуват пристигането на прочутото вино Божоле Нуво.

Как беше отбелязан празникът Божоле нуво в България, къде е България на картата на световните винени дестинации и какво можем да научим от Франция, каква беше 2023 за българо-френските икономически отношения, имаше ли обявени нови френски инвестиции или разширяване на проектите на присъстващите вече френски дружества, какви са отзивите след посещението на най-голямата френска бизнес делегация у нас, как ще се отрази на френския бизнес приемането на България в еврозоната и Шенген – тези и други въпроси коментирахме с Весела Тодорова-Мозеттиг, директор на ФБТИК.

Весела, за поредна година организирахте празника Божоле нуво. Какво прави събитието толкова специално?
Събитието е специално за нас, тъй като продължава една френска традиция за общуване и празнуване на младото вино. Всяка година София се нарежда сред над 100 други градове и столици по цял свят, които отбелязват празника: Париж, Токио, Сидни, Ню Йорк…

Тази традиция прави от Божоле нуво второто най-разпознаваемо географско означение за произход след шампанското. Божоле нуво разкрива първичните качество на сорта „Гаме“, като в същото време едно „истинско добро“ vrai bon вино, както казват в региона Божоле.

Френско-българската търговска и индустриална камара има амбицията и организира около тази традиция най-голямото събитие за нетуъркинг на бизнес общността в България. Така френският вкус на вино, сирене и хляб, съчетани с автентична френска музика и френска реч, пренасят посетителите в света на Франция и френското бизнес присъствие в България.

Как беше отбелязан празникът у нас?
Празникът в София е наистина внушителен със своите повече от 1500 гости, сред които много официални лица като вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, министри и представители на различните институции в страната, посланици и дипломати.

Тази година за нашите гости бяхме подготвили музикален спектакъл с участието на Вера Шандел и Трио Ангел Заберски, които представиха вечната класика на Едит Пиаф.

Франция е известна като родината на виното. Къде е България на картата на световните винени дестинации и какво можем да научим от Франция в това отношение?
България е страна с традиции във винопроизводството, датиращи от древността. На световната винена карта страната ни често се нарежда сред основните винени региони в Източна Европа. Въпреки че е по-малко известна от някои други европейски държави, България произвежда разнообразни вина – от червени до бели, и е известна с някои от местните си сортове грозде. Българските лозарски райони, като например Тракийската низина, се ценят заради благоприятния си климат за отглеждане на лозя.

В тази връзка България може да се насочи към представяне пред различен вид публика и националности като земя с богата култура и история, плодородни почви и дълбоки традиции в земеделието и винопроизводството. Затова е необходимо и активно регистриране и спазване на традиции в продукти с географско означение за произход.

Каква беше 2023 за българо-френските икономически отношения?
Двумилиардният стокообмен между двете страни се запази на своето равнище. България е все още с положително търговско салдо и така взаимоотношенията се доказват като стабилни. На българския пазар навлизат някои нови френски продукти. Голям потенциал има в хлебните продукти и сладкарските изделия, за които са необходими висококачествени съставки. Традиционно френската козметика и фармацията са добре представени на българския пазар. За България е характерен износът на суровини и машинни детайли. Следва да се отбележи, че френските производители понасят значителна степен от инфлацията и донякъде цените на френските стоки претърпяха по-умерено увеличение.

Бяха ли обявени нови френски инвестиции през годината, или разширяване на операциите на вече присъстващите френски компании?
Тази година, инвестиционните намерения се засилиха. Компании като Шнайдер, Суфле, Латекоер, Декатлон инвестират в нови проекти: производствени мощности, роботизация, енергийна ефективност. Нови инвеститори също навлизат основно в производството на автомобилни части.

Преди месец България посрещна най-голямата френска бизнес делегация. Какви са отзивите от това посещение?
Имаше ли заявен инвеститорски интерес? Делегацията беше наистина мащабна, във формат Learning expédition. Близо 130 посетители се запознаха с възможностите за индустриални партньорства и засилен стокообмен. Особено интересно за тях бе развитието на производството на метални и електрически компоненти и авиопроизводството. След посещението интересът към България се засили в областта на производството на хранителни стоки и възобновяемите енергийни източници.

Как гледа френският бизнес у нас на приемането на България в еврозоната и Шенген?
Присъединяването на България към Шенгенското пространство ще улесни трансграничното пътуване и ще опрости търговските дейности на френските компании, които вече имат дейност в България. Това би могло да намали административните формалности, свързани с пътуването, и да насърчи по-голямата плавност на търговията.

Приемането на еврото в България също би могло да има предимства за френските дружества. То би премахнало валутните операции, би опростило финансовите транзакции и потенциално би засилило икономическата стабилност в региона.

Накратко, присъединяването към Шенгенското пространство и еврозоната би могло да създаде по-благоприятна среда за бизнеса между Франция и България, като улесни пътуванията и финансовите трансакции.

В същото време тези фактори не са толкова значими, колкото наличието на работна ръка, добрата пътна, здравна и образователна инфраструктура.