събота, 18 май 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    9474 прочитания

    Илюзия ли са високите пенсии?

    За състоянието на пенсионната система и ползите от допълнително осигуряване, вижте какво споделя Владислав Русев, член на УС на ПОД „Алианц България“
    28 февруари 2017, 08:22 a+ a- a

    Необходимата осигурителна вноска, за да функционира правилно системата за държавно пенсионно осигуряване, е приблизително 32% от дохода на човек. Това сподели Владислав Русев, изпълнителен член на УС на ПОД „Алианц България“ по време на форума „Печели находчиво: нови хоризонти за личните спестявания", организиран от InsMarket. „Проблемът е, че ние виждаме в момента какви са пенсиите на нашите баби, дядовци и родители, но някак си си мислим, че когато дойде нашето време, нещата ще са по-различни. Идеята е да осъзнаем, че нещата зависят само от нас“, коментира още експертът.

    Състоянието на пенсионната система към момента

    Вижте какво сподели Владислав Русев за състоянието на осигурителната система към момента

    Бюджетът на НОИ за 2017 е 10.4 млрд. лв., от които 7.8 млрд. лв. са за фонд „Пенсии“. Как се осигуряват тези средства? Приходите за фонд „Пенсии“ са 3.7 млрд. лв. от осигурителни вноски и 4.1. млрд. лв. от трансфери от бюджета. „Прилича ли ви това на една осигурителна система? Осигурителна система е такава, която се финансира от осигурителни вноски. Всъщност 53% от тази система се финансира не от осигурителни вноски, а от държавния бюджет. Естествено тези пари не ги печели сам министърът на финансите, те са пак от данъци, просто не са от осигуровки, т.е. те се взимат за нещо друго и се дават за пенсии“, обясни Русев. 

    По думите му като се вземат предвид различните по размер вноски за родените преди 1960 и след това и в съответствие с категорията труд средно всеки работещ отделя около 15% от дохода си за фонд „Пенсии“ на НОИ. „Всъщност, ако калкулираме и тези 4.1. млрд. лв. от бюджета, се получава 32% необходима осигурителна вноска, за да можем да плащаме сегашните ниски пенсии. Толкова е била вноската за пенсия през 2000. Преди това вноската1997-98 е била 37-38 процента. На вас изглежда ли ви реалистично в момента осигурителната вноска да бъде увеличена до този размер, необходим? На мен лично не ми изглежда възможно“, посочи Русев. „Но дори да си представим, че бъде увеличена, пак ще имаме сегашните пенсии, т.е. трябва да се разделим с илюзията, че някога за някое от поколенията пенсиите ще бъдат различни от тези, които са сега. Просто няма как да стане и то не защото се управлява лошо системата, не защото някой не иска, а защото такава е демографията. Един човек, работещ, трябва да плати пенсията на един пенсионер. Колко трябва да заработи той? Ако е 800лв. средната заплата, колко трябва да е нормалната пенсия?“, попита реторично експертът.

    Доброволното пенсионно осигуряване

    За кого е подходящо доброволното пенсионно осигуряване? Вижте какво споделя Владислав Русев

    Според Владислав Русев за хората е важно да осъзнаят, че доброволното пенсионно осигуряване не е инвестиционен продукт. „Доброволното пенсионно осигуряване е създадено за дълго спестяване, с малки средства за голям период от време“, посочи членът на УС на ПОД „Алианц България“. По думите му доброволното пенсионно осигуряване е регулирано в такава голяма степен, че дори правилниците на отделните пенсионноосигурителни дружества почти не се различават един от друг. „Ние имаме само един продукт – доброволно пенсионно осигуряване. Различни може да са размерите на вноските, някаква разлика може да има в таксите, оттам нататък ние предлагаме едно и също нещо“, коментира той.

    Вижте какво сподели Владислав Русев за доходността и данъчните облекчения при доброволното пенсионно осигуряване

    Русев сподели, че доходността на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване е по-висока от тази на банковите депозити, но значително по-ниска от тази на чистите инвестиционни фондове. „Ние сме преди всичко по-консервативни и по-дългосрочни. Ако теглим чертата от 2000 година, откакто горе-долу имаме устойчива икономика, средната доходност на тия фондове е около 5%. 100 лв. днес след 30 години ще бъдат 432 лв. при 5% годишна доходност“, посочи експертът.

    Факторът „време“
    „Идеята е да осъзнаем, че нещата зависят само от нас. Да някой ни е длъжен. Държавата ни е длъжна, работодателите са ни длъжни, но това, с което те ще се издължат, то е малко. Няма как да бъде повече“, подчерта Русев.  „Да не говорим за бомбата със закъснител, която идва, защото все по-често и повече в пенсионна възраст ще навлизат хората, чийто трудов стаж е минал в годините след прехода, т.е. когато имаме работа в сив сектор, неосигуряване на реалните доходи“, подчерта той. По думите му реалистично е да се очаква не повече от 10% от хората да развият собствен бизнес и да натрупат такива средства, че за тях въпросът с пенсионирането да не стои. Останалите 90% от хората, ако не вземат нещата в свои ръце и то достатъчно навреме, ще бъдат в същата ситуация като  тази, в която са пенсионерите сега, смята той. „Ако работите и още не се осигурявате, значи сте закъснели“, коментира Русев. Той даде пример с двама души, които решават да се осигуряват допълнително, като за целите на примера е използвана реалната доходност на пенсионен фонд за периода 2000-2016 година.

    Сравнителна таблица за средствата по индивидуалните партиди на две лица, започнали да се осигуряват по различно време


    „На 25 години единият започва да внася по 500 лв. годишно. Внася 20 години и спира. Взели сме реалната доходност на един пенсионен фонд от 2000 до 2016. В този период доходността за 2008 година е отрицателна „-24%“. През 2011, при първата криза с Гърция, също има отрицателна доходност „-1.77%“. Парите на първия човек се инвестират. На 20-ата година има някаква натрупана сума. Той все още е далеч от пенсия, но спира. Другият, Александър, решава, че и той ще спестява, но започва 20 години по-късно, когато е на 45 години. За да настигне по-бързо Петър, той започва да внася по 1000 лв. годишно. Цикълът на доходност от 2000-2016 продължава да се повтаря през 17 години, включително и тежките финансови кризи. Парите на първия си стоят, той продължава да получава доходност. Вторият внася два пъти повече и виждате какъв е резултатът накрая. Единият е внесъл 10 хил.лв. по-малко и има 16 хил. лв. повече“, разказа Русев.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 21 часа
    БНБ: Чуждите инвестиции у нас със спад от 81% за година
    Най-големите вложения в страната за януари-март 2024 са от Австрия, Италия и Гърция
    преди 24 часа
    „Струма“ стана първата магистрала у нас с хеликоптерна площадка
    Хеликоптерът ще стига за 30 минути от София до тунел „Железница“
    преди 1 ден
    ЕК започна ново разследване срещу Meta
    Процедурата е заради пристрастяващите ефекти на социалните медии върху децата
    преди 1 ден
    "Булгаргаз" ще съди "Газпром" за 400 млн. евро
    Искът е заради спрените руски газови доставки
    преди 1 ден
    Проекти за близо 3 млрд. лева са реализирани у нас с парите от ЕС за транспорт за 6 години
    Със средствата са изградени 12 нови метро станции, 70 км нови пътища, 28 км рехабилитирани жп линии и 5 реновирани жп гари