Един HR професионалист днес трябва да бъде преди всичко адаптивен и иновативен
Новата ситуация изисква коренно различен поглед, предоставяне на решения, проекти, програми, които не са съществували до момента, казва Eмил Минев, Senior L&D Consultant & Programme Manager, Paysafe
Емил Минев се присъединява към Paysafe Group през 2015 г., поемайки развитието на глобални лидерски и мениджмънт програми. С разрастването на компанията се развива и самата роля и в момента управлява разнообразни програми на глобално и локално ниво, както и цялостния процес на обучение в компанията. Навлизайки в света на обученията преди 15 години, за него те се превръщат в страст и основен избор за професионално развитие. През своя кариерен път Емил е отговарял за разработване, въвеждане и провеждане на разнообразни тренинг програми в Европа, Близкия изток и Азия, които са допринасяли за развитие на мениджмънт, лидерство и soft skills в глобални организации. Той обича да използва холистични подходи и модерни технологии, с които да превърне ученето и усъвършенстването част от културата на всяка организация.
Вижте видео от награждаването на Емил Минев на HR Awards 2020
Емил, поздравления за признанието от БАУХ! Какво означава за Вас тази награда и как Ви кара да се чувствате? На какво отдавате този успех? Благодаря! Годишните HR Награди на БАУХ са най-престижният конкурс в нашата професия за България. Да бъдеш отличен сред множество добри професионалисти и доста силни кандидатури, е голямо признание. За мен това е още едно силно потвърждение на полезността и ефективността на моята работа и резултатите, които носи на бизнеса. Този успех отдавам преди всичко на колегите и екипа, с които имам възможността да работя. За да постигнем тези впечатляващи резултати в една предизвикателна година е необходима екипна ефективност с добри професионалисти. Адекватната и навременна реакция в кризисна ситуация, професионалното отношение и добрите взаимоотношения доведоха до резултатите, които постигнахме в Paysafe. Решенията, които създадохме и действията, които предприехме, доведоха и до значителни подобрения в работата и в личното благополучие на нашите колеги. Радвам се, че това беше разпознато и отличено и чрез тази награда.
Как започна всичко, как се насочихте към HR професията и какво Ви задържа в сферата? Професионалната ми кариера започна като програмист, но в този период започнах да се интересувам повече от психология, лидерство, личностно развитие и все повече от образование, учене и развитие. Това се превърна и в страст и желание за търсене на професионална реализация и придобиване на опит в областта. През ученическите и студентските години учебният процес невинаги е бил позитивно изживяване, а аз дълбоко вярвам, че това не трябва да е така. Ученето е естествен процес през целия живот на всеки човек и търсенето на методи как той може да бъде подкрепян и да се случва по възможно най-интегриран начин се превърна в професия. Това е и което ме задържа в тази сфера. Постоянно търся начини как да направя обучение, програма или инициатива, която е да полезна, вдъхновяваща и холистична. Виждайки как програмите, които създавам, водят до индивидуален или бизнес успех ме вдъхновява и мотивира да търся следващото добро решение.
Какво е най-важно за успеха на един HR професионалист днес, особено в новите условия на работа? Да бъдеш адаптивен. В момента живеем в условия на изключителна динамика, където промяната е част от ежедневието. Трудно е да се предвиди каква би била ситуацията дори само 3 месеца напред във времето. Условията на работа се променят, ритъмът на живот се променя, глобалната икономика се променя… За да бъде успешен един HR професионалист, трябва да може бързо да смени посоката на 180 градуса, ако се наложи и да реагира бързо и адекватно на създалата се ситуация. Също изключително важно в момента е да бъдеш иновативен. През изминалата година се сблъскахме със ситуации, за които никой не е подготвен… няма и как. Тези ситуации изискват поглед по коренно различен начин, предоставяне на решения, проекти, програми, които не са съществували до момента. Комбинацията между адаптивност и иновативност според мен би гарантирала успех на всеки HR професионалист.
Ръководите развитието и обучението на хората в Paysafe. Какво се промени през последната година, въведохте ли нови програми, обучения, инициативи...? През изминалата година се наложи изцяло да променим стратегията и плановете си за обучения и развитие в компанията. Цялостната ситуация насочи фокуса ни към подкрепа на служителите в компанията да се справят с промяната в работната среда, както и с периодите на изолация. Създадохме различни програми и инициативи през годината, които бяха насочени към управление по време на криза, отдалечена работа, личностно развитие и намиране на вътрешен ресурс за справяне с извънредните условия.
Освен че преминахме към 100% виртуални обучения, екипът ни въведе повече от 12 нови програми и инициативи, с които да подкрепим мениджърите и служителите в компанията. Също така въведохме първоначално седмична, а впоследствие месечна Пулс програма – кратко проучване, което предоставя обратна връзка от служителите за това как се справят в създалите се условия. Програмата предостави възможност на ръководството на компанията да вземе навременни решения и въведе практики, които допълнително оказаха влияние върху ангажираността на служителите. Направихме и задълбочено проучване за бъдещето на работата и работната среда, вследствие на което се фокусирахме допълнително върху създаване на кариерни пътеки, създаване на виртуална менторинг програма и стартиране на виртуални инициативи, които да подпомогнат социалните контакти и създаването на връзки в условия на отдалечена работа.
Създадохме и програма за включеност на колегите, Safeguarding Paysafe People. Нашата визия беше да поддържаме силно ангажирана и свързана глобална работна сила, където всеки да чувства, че принадлежи и има принос. Изключително важно беше хората да се чувстват обгрижвани от компанията, като благосъстоянието им за нас е основен приоритет.
Използваме най-съвременната платформа Glint, която се основава на мониторинг на изкуствения интелект, което ни позволи непрекъснато да адаптираме нашата програма и бързо да въвеждаме съответни нови инициативи.
Как измервате ангажираността на служителите и ефективността на мениджърите при отдалечена работа? Преди около 3 години въведохме специална платформа, която ни дава възможност да следим ангажираността и ефективността на мениджърите на регулярни интервали през годината. Уникалността на платформата е, че тя е и силен инструмент в ръцете на мениджърите. Чрез нея те получават навременна обратна връзка от своите екипи по различни показатели, които влияят върху ангажираността през цялостния жизнен цикъл на служителите в компанията – от назначаване, въвеждане, ангажираност през годината до причини за напускане на компанията. Имаме и специална Пулс програма, кратко проучване, което е насочено към развитие на ефективността на мениджърите. На база на обратната връзка всеки мениджър лесно вижда кои са областите за подобрение и дава възможност за бърза и навременна реакция. Платформата съдържа и допълнителни ресурси и онлайн материали, които да подпомогнат мениджърите да вземат правилните действия, също така е интегрирана и в обучителните ни програми за развитие на лидерство и мениджмънт.
Как се промени работата с хора във виртуална среда? Какво показва опитът Ви до момента - какво работи и какво - не? Работата във виртуална среда не е нещо ново, просто през изминалата година стана масова и се наложи този подход да бъде използван на 100% от компаниите. За първи път се сблъсках с този подход преди около 10 години, когато започнах работа в международна компания. Екипът ни беше в цяла Европа, а аз бях единственият позициониран в България. Още тогава предоставяхме обучения и във виртуална среда. Съществената промяна е, че в момента това стана масово и много хора се сблъскаха за първи път с този начин на работа.
Една значителна промяна е в динамиката и рутината на работния ден – ако в нормални условия имаш граница между работа и личен живот, която се създава от пътуване до офиса и фиксирано работно време, в момента това липсва. Всеки трябва да намери и създаде собствената си рутина и да има дисциплината да я спазва. От друга страна да уважава повече личното пространство и време на своите колеги. Бих казал, че това е основното, което влияе при работа с хора във виртуална среда, от което има различни последствия. Друго сериозно предизвикателство е в сферата на социалния контакт и неформалните връзки – разговорите на чашка кафе, покрай машината за вода изцяло изчезнаха. А те са важна част от културата на компанията, защото точно тези моменти създават възможност за преодоляване на невидимите граници между различни отдели, както и за генериране на нови идеи. Ако преди това се случваше неформално, сега е необходимо да се въведат виртуални възможности, които да предоставят тези опции – виртуални кафета, целенасочени „случайни“ срещи с непознат служител в компанията, било то дори и само да си поговорите за хобита.
В областта на обученията, виртуалната среда се отрази доста благоприятно. В момента имаме възможност да предоставяме обучения и програми на глобална аудитория. Така успешни практики, които допреди сме имали само за определена локация, в момента се предлагат на всички служители. Също така ни предоставя възможност да правим кратки курсове с по-голяма продължителност във времето, което ги прави по-ефективни и в същото време не нарушават работния процес. Този подход ни провокира и да търсим и други ефективни начини за развитие и обучение, които да бъдат още по-интегрирани в ежедневието на хората.
Лично Вие как си почивате, как се откъсвате от работа, когато границата между професионален и личен живот стана толкова тънка? Преди около 3 години участвах в курс за личностно развитие с коне. Оттогава те се превърнаха в страст и са прекрасен начин за откъсване от работа. Конете са чудесен учител, който може да ти предаде уроци по лидерство, емоционална интелигентност, влияние, увереност, взаимоотношения и поставяне на граници. Занятията и семинарите с тях ми помагат да намеря вътрешен баланс и да се центрирам/заземя след динамична седмица. Един важен „урок“, който ми предадоха последните месеци, е, че да не правиш нищо също е ОК и дори необходимост. Според мен граница между личен и професионален живот не съществува – когато имаш интересен и предизвикателен проект е почти невъзможно да не мислиш за него след работа или през уикенда. Но се уча как да регулирам натоварването и редовно да има моменти на презареждане. Все още се уча…
Със сухопътния Шенген стоките ще пътуват по-бързо и с по-малко администрация, разходите за бизнеса ще са по-ниски, а хората ще получават по-свежи продукти – Вигинтас Шапокас, управител на BILLA България, пред Economy.bg