В палитрата на дизайнера: 5 заблуди в графичния дизайн

Снимка: Катрин Креовска (Кити) – графичен дизайнер на SoftUni Creative

Графичният дизайн е невероятно съчетание между креативност, технологии и комуникация. Но комбинацията на тези различни дисциплини, колкото и красива да е тя, често може да бъде и объркваща, особено що се отнася до същността на графичния дизайн и ролята му в бизнеса.

В миналото издание на рубриката „Палитрата на дизайнера“ обсъдихме какви са предимствата на професията графичен дизайнер с Катрин Креовска (Кити) от SoftUni Creative. Сега тя ще ни представи и кои са 5 от най-често срещаните заблуди, свързани с нейната работа.

Заблуда 1: Графичният дизайн е изкуство.

„Несъмнено графичният дизайн е и изкуство, а дизайнерите са и артисти. Но докато един художник чувства, усеща и изразява себе си и го прави за себе си, без да е движен от конкретна цел, то дизайнерът трябва да реши даден проблем, пречупвайки го през собствената си креативност“, споделя Кити.

Действително ролята на графичния дизайнер е насочена към потребителите и именно затова трябва да умее не само да идентифицира, но и да разрешава проблеми, свързани с визуализацията и удобството на дизайна.

„Дизайнът има цел и е предназначен за хората. Отговаря на конкретен въпрос, като например как да бъде по-удобно, кое и как да се забелязва повече, как интерфейсът да е по-ясен“, добавя тя.

Но въпреки че дизайнерът твори с конкретна цел, все пак влага своята креативност и пречупва всеки проблем през своята призма, което е всъщност и добавената стойност на тази професия. Ако и ти си човек на изкуството, който иска да прилага креативността си и да я споделя с хората, като същевременно им помага да имат по-добро изживяване, то това е кариерата за теб.

Заблуда 2: Графичният дизайн означава просто да нарисуваш нещо.

Често отговорностите на графичния дизайнер биват подценявани поради факта, че до нас, крайните потребители, достига само готовият дизайн. По този начин не се замисляме за целия процес, който предхожда дизайна, и всички нужни стъпки той да достигне до нас.

„Всъщност дизайнът си е цял процес. Първо проучваш и анализираш, после има брейнсторм и отсяване на идеи, често скицираш на ръка, обсъждаш с клиента, правиш промени и накрая създаваш самия дизайн. Доста често след това трябва да бъде оразмерен в различни формати, подготвен за печат или доразвит. Всичко това отнема време, мисъл, енергия и често безсънни нощи“, разкрива Кити.

Тук се откроява и ключовата роля на комуникацията в дизайнерската професия. Като графичен дизайнер ти трябва да умееш не само да развиваш своите идеи, но и да ги комуникираш с клиента, за да бъдат на първо място разбрани, а впоследствие осъществени. Често ще се налага и да правиш корекции по дизайните си, защото твоята визия за даден проект няма да бъде единствена. Но когато твоята идея срещне одобрение и обедини креативността на няколко души, удовлетворението е несравнимо.

Заблуда 3: Графичният дизайн е просто професия.

Трудно е, дори невъзможно, за един човек на изкуството да ограничава креативността и вдъхновението си до рамките на своята професия. Това е и причината Кити да определя дизайна не просто като професия, а като начин на живот.

„Както в много други професии дизайнът изисква непрекъснато да се учим, да градим и да наблюдаваме какво се случва около нас. Един дизайнер трудно може да се откъсне от дизайн света, защото дизайнът е навсякъде – в кафенето, в магазина, на летището, в интернет пространството. Непрекъснато анализираме, обмисляме преценяваме и черпим идеи.“

Динамиката на професията дава възможност за непрестанно развитие и усъвършенстване на уменията ти, което не само ти помага в професионален, но и в личен план. Затова, ако решиш, че графичният дизайн е твоята сфера, се подготви за едно обогатяващо приключение.

Заблуда 4: Графичният дизайн се води от визуалните тенденции.

Социалните мрежи и постоянният обмен на информация създадоха предпоставка за възникването на все повече и повече трендове – тенденции, които се следват масово за определен период от време, но в повечето случаи отшумяват бързо. Това, разбира се, не се свежда единствено до социалните мрежи и модата, а може да се наблюдава в различни индустрии, сред които е и графичният дизайн.

„Визуалните тенденции идват и си отиват бързо. Дизайнерите ги ползват за вдъхновение, но когато се създава конкретен дизайн, трябва да се прецени дали той пасва и би му отивало да е в модерната за момента стилистика, или трябва да се избере друг подход/стил“, споделя Кити.

Виждаме, че освен усет за красивото дизайнерът трябва да има и добра преценка за това как дизайнът да бъде уместен и релевантен за потребителите. Защото рискът от воденето по тенденциите може да бъде сливането с останалите и трудност да се откроим.

Заблуда 5: Всеки дизайнер трябва да може да рисува.

Най-често задаваният въпрос на ентусиастите, които тепърва искат да навлязат в света на графичния дизайн, е именно: „Трябва ли да мога да рисувам, за да бъда дизайнер?“. Затова накрая, но не на последно място, поговорихме с Кити и за ролята на технологиите в графичния дизайн.

„В последните години се появиха различни софтуери, стокови сайтове и похвати, на които нерисуващият дизайнер може да разчита. Но най-важно е дизайнерът да може да композира правилно елементите и да ги съчетава смислово, цветово и стилово така, че да отговарят на целта си. За да бъде възможно това, трябва единствено да има усет за естетика и да бъде любопитен.“