Добра идея ли е да оставаме след края на работното си време?

Дали по принуда или водени от желание да свършат още нещо и то точно днес, за много хора оставането в службата след изтичане на работното време е честа практика. Това добра идея ли е и всъщност какъв имидж градим с подобно поведение? Ето какво сподели по темата пред екипа на Economy.bg Галин Бородинов, основател на агенция PR Point:

„Не е добра. Но понякога се налага. Защо не е добра? Аргументите са в няколко посоки, първата е идеологическа. Да започнем с това, че живеем в Европа – общността, към която принадлежим, все повече е възприемана от всички останали като „меката сила”, привлекателна не толкова с икономическа или военна мощ, а най-вече със стила и качеството на живот. Тук важи в по-малка степен американското „Ти си това, което работиш”, почивката не е ограничена до две седмици в годината, а постоянното оставане в офиса след края на работния ден не се възприема непременно като добър тон. Напротив, като европейци се радваме в по-голяма степен на своите хобита, на близките и приятелите си, връзката ни с които е по-непосредствена. Часовете след края на работния ден са важна част от живота ни, включително за задоволяване на любопитството ни към другите и към света като цяло, което допринася за реализацията ни като хора, а в крайна сметка - и за успехите в работата ни.

Aко член на екипа остава често след края на работното време, посланията към неговия ръководител, както и към останалите, не биха били в полза на конкретния човек. Това би означавало, че той или тя не подрежда правилно приоритетите си, зле организиран е. Възможно обяснение е, че човекът е поставен на грешната позиция, за която му липсват лични и професионални качества. Има хора, които изкуствено запълват празнотите в личния си живот с работа.

Ако пък проблемите не са от личен характер, тогава причините следва да се търсят в погрешно управление и липсваща комуникация, които на свой ред също са пречка пред всяко кариерно развитие.

Не е добра идея да работим до късно на бюрото си дни наред, защото вземаме от ресурсите на организма си повече, отколкото той може да възстанови за същото време. Използването на кафе и други стимуланти, съчетано с обездвижването в седнало положение на бюрото, е сигурен начин да си навлечем букет от болести за период от само няколко години, дори и без да оставаме след края на работния ден.

Все пак понякога се налага. Защото колкото и добре да са планирани процесите в екипа, колкото и добре да е обезпечен той с необходимите човешки ресурси, често предизвикателствата идват от заобикалящата среда. Дори и това да е такова положително развитие като неочаквана възможност за нов бизнес, която изисква поемане на работа „над нормата” в първоначалния период. В други случаи сме готови доброволно да компенсираме изоставането на други във веригата, в която сме обвързани, за да осигурим общия успех, включително и нашата част от него – клиент, който не е събразил срокове и обем работа, която може да се изпълни в рамките на тези срокове; други звена в организацията, от които зависи нашата работа; партньори, които не са премерили капацитета си за поемане на поставените задачи.

Всеки такъв случай би следвало да се възприема като извънредна ситуация с произтичащите от това стъпки. На първо място, ръководителят на екипа, който взема решението, следва да направи добра преценка на плюсовете и минусите. Ако балансът от преценката е положителен, той следва да бъде комуникиран заедно с план за работа в конкретната ситуация. Като цяло комуникацията е от изключително значение за мотивацията на екипа да поеме свръхнатоварване – защо си струва да го направим, как това допринася за целите ни, какво е разпределението на задачите и сроковете, каква ще бъде наградата ни като екип, както и индивидуално – премии, бонуси, когато е приложимо.

Ако проблемът с необходимостта да оставаме извън работно време се корени в лоша екипна работа, недобре организирани бизнес процеси, които на свой ред водят до неравномерно разпределение на задачите, а ние участваме в такава игра месеци наред, време е да използваме жокера „Обади се на приятел!”, да споделим проблема си, да получим съвет или информация за нови възможности на други места.”