Какво ни дава математиката?

Веселин Димитров е роден в София през 1986 г. Завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“. През 2003 г. е избран да представя България в престижната 6-седмична лятна школа на Масачузетския технологичен институт (MIT) – Research Science Institute (RSI). През 2005 участва в Международната олимпиада по математика, където печели сребърен медал. Той продължава образованието си в Харвард, където получава бакалавърска степен през 2010 г. с дипломна работа под ръководството на проф. Бари Мазур. Защитава магистърска (2014) и докторска (2017) степен в университета Йейл с научен ръководител проф. Александър Гончаров. В момента д-р Димитров е член на Института за напреднали изследвания (Institute of Advanced Study) в Принстън и доцент в Технологичния институт в Джорджия, САЩ. През 2022 г. д-р Димитров е удостоен с наградата Oberwolfach за „своя изключителен принос към теорията на числата и диофантовата геометрия“. Той е и лауреат на David Gross Prize, която споделя с Циянг Гао. Той е четвъртият лауерат на Наградата по математика на Института по математика и информатика към Българската академия на науките.

Д-р Димитров бе удостоен с Наградата по математика на Института по математика и информатика към БАН на откриването на четвъртото издание на международната конференция Дни на математиката. Economy.bg разговаря с него, за да разкаже повече за любовта си към математиката, работата си и какво може да даде на един млад човек изследователската работа. 

Д-р Димитров, Вие сте едва 4-тият носител на тази награда. Какво означава тя за Вас?
Изключително много. Разбира се, е чест да се наредя до предишните носители. Също така аз съм свързан от ученическите си години с това общество. Тя е признание за мен.

Откога се интересувате от математика?
Откакто влязох в Националната природо-математическа гимназия. Дължа интереса си на два фактора: моите учители по математика Недялка Димитрова и Боянка Савова и на състезанията. Те ми бяха интересни до един момент, някъде в 9. – 10. клас и оттам нататък, участвайки в подготовките за олимпиадите към Института по математика и информатика. Те ми отвориха очите за красотата на математиката, защото тези подготовки бяха много по-ценни от самите състезания. От гимназиалните си години нямам съмнения, че математиката е това, което обичам.

Как се озовахте в Принстън и с какво се занимавате там?
Кандидатствах. Получи се. Постдокторантура е. Тази теорема, която представих сега, е от тази година и е получена в Принстън.

Защо математиката е важна?
За мен е важна поради лично удовлетворение и поради нейната вътрешна хармония и красота. Споменавайки Принстън, института, където имах честта да работя тази година, техният девиз е: „Истина и красота“. Там се спонсорират такива проекти, които са чисто теоретични, защото опитът е показал, че обикновено, ако има някаква качествена идея, след време тя наистина намира приложение.

Какво е диофантова геометрия?
Уравнение с решение в цели числа. Геометрия е, защото уравненията дефинират някаква геометрична форма, да речем x²+y²=1. Това е окръжност.

Ще промени ли изкуственият интелект работата Ви?
На дадения етап не мога да се възползвам от изкуствен интелект, за да получа някакви нови резултати. 

Какво бихте посъветвали младите, които искат да се занимават с математика?
Могат да опитат, което не означава, че ще станат математици или изследователи. Тези умения, които ще придобият в ученическите и студентските години, са много полезни и се ценят в най-различни сфери. 

Какви умения?
Това да решаваш задача по възможно най-простия и красив начин, да отсяваш същественото от плявата по математически път, винаги да се търси най-естественият и най-простият път въобще към решенията. Да се занимаваш с изследователска работа на млади години, отваря очите към някаква част от света, която не бихме иначе забелязали и според мен създава трудови навици, които във всички случаи се ценят. И това не ви поставя на някакъв път да ставате учени в бъдеще. Просто според мен усилието си струва и ще бъде възнаградено.