Какво четат HR лидерите в България: Десислава Димитрова, Milestone Systems

Десислава Димитрова - HR Generalist в Milestone Systems, с корицата на книгата, която препоръчва. Снимка: Личен архив

Какво четат HR лидерите в България? Кои са книгите и авторите, от които черпят вдъхновение? Какви уроци и поуки си извличат от тях? Economy.bg попита HR професионалисти във водещи компании в България. Вижте какво отговори Десислава Димитрова - HR Generalist в Milestone Systems.

През последната година и половина книгите на доктор Габор Мате заедно с други такива за дълбокото лично познаване и развитие попаднаха в библиотеката ми. „Митът за нормалното“,  за която ще споделя в следващите редове, породи естествено моя читателски интерес, след като прочетох „Разпилян ум“ и „Когато тялото казва „Не“ от същия автор. Последната книга на канадския лекар с унгарски произход, написана съвместно със сина му Даниел Мате, обобщава години труд и наблюдение на индивидуални и колективни обществени травматични модели. 

За да познаем настоящето си и да обезпечим бъдещето, трябва да се върнем назад в миналото, което макар и привидно познато, може да крие много детайли, на чиято значимост обръща внимание Мате. Именно там се корени основата на индивидуалните и колективни трудности, съпътстващи обществото ни днес. 

Много от практиките, възприети за „нормални“ в съвремието ни, всъщност противоречат на естествената ни природа и ни отдалечават от осъзнатия и здрав живот. Като започнем от разпространените съвременни схващания за раждане и отглеждане на деца, минем през липсата на разбиране за връзка между изживяванията на психиката и телесните проявления, (т.е. болестите) и стигнем до популярното облекчаване със субстанции на ежедневните премеждия, което води в крайна сметка до зависимости. Всички тези и още много други са сферите, в които д-р Габор Мате бръква надълбоко, за да разрови удобното статукво и да ни разкрие, че всъщност няма нищо нормално в това да сме отдалечени, апатични, дистанцирани от себе си, потънали в удобното безвремие, което ни поднася съвременният свят. И тук не говорим за спорадично индивидуално проявление на тези признаци, а за масов културен, социален и политически феномен, който навлиза с различно темпо и измерение в различните точки на света. Тези притеснителни изводи ни застигат застрашително и първата крачка напред е откровено да признаем, че дадено поведение, ситуация или тенденция не е „нормално“, и да насочим усилията си към достигане на автентичния си аз. 

Намирам професионалната сфера и колаборацията с хора за арена на проявление на базови качества като емпатия, състезателност, подкрепа, свързаност с другите, удовлетвореност. Възможността да ги наблюдавам и да откривам връзки между събития и поведения, е неизменно повлияна и вдъхновена от книгите, които чета. Тук „Митът за нормалното“ се вписва като източник на безброй примери, житейски истории, поредната открехната врата към разбирането на човешкото поведение.