| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
неделя, 12 май 2024 RSS
|
|
8735 прочитания
Коучинг?
Мирена Петрова, изпълнителен директор, Pendl & Piswanger България
 Напоследък всички говорят за "коучинг", но дали правилно разбираме този консултантски инструмент? В последните години се наблюдава тенденция към развиване на ръководната компетенция чрез коучинг. Причинитеса динамиката на промените, потребността от по-голяма самостоятелност и автономност, нуждата от индивидуални и ситуативно ориентирани решения за всеки мениджър. Към обичайните промени на организацията се прибавиха и предизвикателствата на външната среда. За да се справят с това, на ръководителите им се налага все по-често да прилагат нови стратегии и методи. Ако в една фирма се чуват реплики като: „Моите подчинени ми се качиха на главата, не знам как едновременно да запазя приятелски отношения с тях и в същото време да бъда строг!”, „Не издържам повече тези срещи и безкрайни дискусии всеки понеделник, които не водят до никакви конкретни решения!”, „Бих искал да приложа нов стил на управление, но се опасявам да не вляза в конфликт с фирмената култура!”, значи е време за коучинг. Но дали коучерът да бъде вътрешен или външен? Факт е, че много организации осъзнават нуждата от коучинг, коучинг компетенциите на мениджърите стават един от основните критерии за тяхната успешност, налага се и т.нар. коучинг култура. В същото време на пазара на консултантски услуги думата коучинг е доста експлоатирана и модерно звучаща. Но да хвърлим малко светлина върху този малко тайнствен, труден за дефиниране и измерване подход, който като всеки инструмент изисква предварителна подготовка, умения и опит. Дефиниция за коучинг: Коучингът е целево ориентирано, ограничено във времето и с конкретно съдържание, диалогично индивидуално консултиране, в центъра на което се поставя личността. Доверието и доброволността са задължителна предпоставка за провеждането на коучинг. Целева група: В професионален контекст коучингът е насочен предимно към ръководния персонал и е индивидуално фокусиран към отделната личност. Целите на коучинга са: • Подобряване на качеството на работа. • Индивидуално разработване на решения за различни проблемни ситуации. • Повишаване на собствената мотивация. • Поемане на собствена отговорност. • Развиване на индивидуални компетенции за справяне с проблемите. • Търсене, намиране и използване потенциала на служителите. • По-пълно прилагане на ресурсите на служителите. • Напасване/адаптиране на стила на управление. • Разтоварване от стреса. • Психологическа и професионална подкрепа в критични ситуации. • Внасяне на ново управленско ноу-хау. Тематичен обхват на коучинга: Задачата на коучинга е да развива хората в контекста на тяхната работна среда, да направи осъзнати силните и слабите страни на ръководителя, да провокира прилагането на персоналната компетентност при решаването на актуални и бъдещи задачи и предизвикателства. Коучингът не е обучение, нито консултиране, а начин да се подкрепи мениджърът в процеса на самонаблюдение и осъзнаване на собствената си компетентност и поведение. Кои са най-често засяганите теми при коучинга? • взаимоотношения/конфликти; • промени/преструктуриране; • Work/Life Balance и стрес; • управление/мотивация на екипа; • кариерно развитие; • самоанализ и развитие на личността. Вътрешен или външен коучер? Отговорът на този въпрос зависи пряко от конкретната ситуация. Потребността на един мениджър да бъде и коучер става все по-фокусирана и осъзната. Оценката на представянето на мениджърите включва умението им да развиват своите подчинени, което е форма на коучинг. Но поговорката: „Никой не е пророк в собствената си къща”, е особено валидна за коучинга. Много по-добре се приема външният независим дискретен и непредубеден коучер, който често привнася и външно ноу-хау. При това не трябва да се забравя, че външният коучер е само експерт на процесите, а мениджърът си остава експерт на съдържанието и същината на работата. Една история… Историята за Мъдростта на Универсума пресъздава по интересен начин идеята за дълбоко скритата мъдрост у човека и нейната обвързаност с човешката същност. Преди дълги години боговете смятали, че ще е много лошо, ако хората успеят да намерят Мъдростта на Универсума, преди да са съзрели напълно за това. Боговете решили да скрият Мъдростта на Универсума на толкова далечно място, което хората да не могат да открият, преди да са готови за това. Единият от боговете предложил да скрият Мъдростта на най- високия връх на Земята. Другите богове не се съгласили, защото човекът бързо можел да изкачи всички върхове на Земята и така да открие Мъдростта. Друг Бог предложил да скрият Мъдростта в най- дълбоката точка на морето. Но и за това място боговете не се съгласили, защотот хората можели и така да открият Мъдростта твърде бързо. Най- мъдрият от боговете предложил: „ Нека да скрием Мъдростта на Универсума в самите хора. Те ще започнат да търсят там, в себе си, едва тогава, когато са зрели достатъчно. Пътят към откриване на Мъдростта ще бъде тогава и пътят към самия себе си.” Така боговете скрили Мъдростта дълбоко в самите хора. В този смисъл коучингът и конкретната работа на коучера са неделимо свързани със стремежа да се ускори достигането на собствения център - там, където са скрити всички отговори! Личност и квалификация на коучера: Непосредствено възникват въпросите: „Кой може да бъде коучер?”или „Какъв трябва да бъде коучерът?” В повечето западноевропейски страни съществуват професионални асоциации, които ревностно следят за имиджа и етичните норми на професията си. Асоциацията International Coach Federation (ICF www.coachfederation.org) e най-голямата Non-Profit организация на професионални коучери, представена в повече от 35 страни. Съществуват и редица специалиални курсове и обучителни програми, завършващи със съответния европейски сертификат за желаещите да се включат в гилдията, както и ограничения, касаещи възраст (в Австрия например възрастта не трябва да е по-ниска от 27 г.), образование и професионален опит. Колкото и да се разчита на интуитивно-индивидуалния подход, професионалната и социалната компетентност са от голямо значение. За да бъдеш добре подготвен коучер, във всички случаи се нуждаеш и от специално обучение. Актуално допитване до представители на австрийския бизнес сочи следните най-важни критерии и качества за оценката на един коучер (изброени са в низходящ ред по важност). 1. Дискретен, конфиденциален. 2. Притежава широк житейски спектър на интереси и опит. 3. Ориентиран към постигане на конкретни цели. 4. Структуриран, систематичен. 5. Деликатен, ненакърняващ границите на личността. 6. Професионалист, с дълбоки познания в областта. 7. Емпатичен, ориентиран към взаимоотношения. 8. Честен, открит. 9. Балансиран, уверен. Като нежелано и дори недопустимо се разглежда даването на доклади или оценки (особено на трети страни), даването на съвети и указания, несдържана емоционалност и изразяване на пристрастия. Някои от ръководните сентеции за коучера са „Да питаш, вместо да изказваш мнение”, Да слушаш вместо да говориш”, „Да поощряваш развитие, вместо да ограничаваш”, „Да уважаваш, вместо да се налагаш”. Най-важните условия за добрия коучер са проявата на съпричастност, интерес дори любопитство, непреднамереност, отговороност, да отчита индивидуалните особености, да задава въпроси без задръжки.  При коучинга особено актуален е моделът на айсберга, при който само малка част от него се вижда на повърхността, а останалата част остава под водата. Ако работим и разрешаваме само симптома (върха на айсберга), скоро ще изплува друга част от айсберга или ще се появи нов симптом и трябва да започваме отначало. И за финал – уважеми клиенти и коучери, клиентът невинаги иска това, от което има нужда! Необходими са особено внимание, интуиция и професионализъм! Свързани новини
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|