ИТ лидерите: Юлиана Колова - Digital Strategist, Световната Банка, България

Юлиана Колова - Digital Strategist, Световната Банка, България. Снимка: Личен архив

В рубриката Women in IT разказваме за жени, които са избрали ИТ кариерата – как са се насочили към нея и какво ги мотивира. Целта е да покажем, че ИТ сферата е място за професионална реализация и на жени.

Запознайте се с Юлиана Колова - Digital Strategist, Световната Банка, България. Юлиaна е завършен професионалист с разнообразен опит в организационното развитие и бизнес трансформацията. С докторска степен по управление на знания и над 20 години опит в различни проекти и програми на регионално, национално и международно ниво, тя демонстрира опит в насочването на организации към технологични и бизнес трансформации. Юлиaна има отлични умения в събирането и трансформирането на знания в реални изводи и ценни отчети. Нейната страст към новите технологии я мотивира да идентифицира най-добрите практики в индустрията и да ги преведе в контекста на клиента, като им помага да се адаптират към динамично променящата се среда.

През цялата си кариера Юлиана се е доказала като опитен ръководител на проекти и програми, като успешно ръководи големи проекти с фокус върху технологиите, изграждането на капацитет, публичната администрация и организациите с нестопанска цел. Тя е била част от екипите на международни организации като UNDP, FAO, GIZ и др., както и на правителствени институции на Балканите и извън тях.

Разкажете ни за Вашето образование и какво оценявате като най-ценно.
Имам бакалавърска степен по икономика от МТ&М колеж в София, магистърска степен по автоматизирани системи за управление от Техническия университет в София и докторска степен по управление на знанието от Лесотехническия университет. Извървях дълъг път от асистент по проекти до ръководител на проекти и програми. През това време съм преминала всякакви обучения за управление на проекти, изграждане на капацитет, организационно развитие и управление на промените. Самата аз дълго време бях обучител и провеждах много интерактивни обучения на Балканите, в България, Сърбия и Македония, както и на по-далечни места като Танзания например. Спомням си първото онлайн обучение, на което се записах – за виртуални преподаватели. Времето тогава беше различно – не всичко започваше и завършваше онлайн, а аз бях очарована, както винаги съм била, от това колко невероятни могат да бъдат технологиите и как свързват хора, подпомагат развитието на общности, подобряват ефективността и ускоряват личното и професионалното развитие.

В студентските си години придобих знания, които ми дадоха възможност да натрупам основна експертиза, но също ми помогнаха и да се оформя като личност. Срещнах прекрасни хора – както състуденти, така и преподаватели, с чиято помощ развих любовта си към технологиите и иновациите и които ми се доверяваха и насърчаваха да поемат рискове. Много съм благодарна на ръководителя на дипломната ми работа проф. Бояджиев, зам.-декан на факултет „Системи за управление на автоматизацията“ по това време, който ме насърчи да напиша дипломна работа за автоматизация на процесите за рециклиране на автомобилни акумулатори. През 1996 г. тази тема тъкмо ставаше актуална както по отношение на автоматизацията, така и от гледна точка на околната среда. Изобщо не беше лесно да се пише на толкова иновативни теми по това време. Трябваше буквално да седим в Техническата библиотека с часове, за да четем хартиени периодични издания и книги. Тези времена отдавна са отминали и сега имаме достъп до почти всяка информация, написана от човешки интелект, в която и да е точка на света, и изкуствен интелект, който може да обобщи, анализира и извлече прозрения от нея за няколко секунди. И това е нещо, на което се възхищавам – ако ги използваме разумно, технологиите могат да бъдат нашите най-добри приятели. Супервайзърът на докторантурата ми беше една много борбена жена, проф. Елизабета Вачкова. Тя е направила много за развитието на функцията „Управление на човешките ресурси“ в България, страхотен ментор и скъп приятел. Тя ме научи да обръщам внимание на детайлите, винаги да подбирам внимателно думите, тъй като те имат огромна сила и да се стремя към красивото във всичко. От нея съм запомнила, че опаковката е също толкова важна, колкото и съдържанието.

„Най-голямото ми предизвикателство в живота, лично и професионално, дълго време беше, че не можех лесно да казвам „не“. Доста усилия ми отне“, признава Юлиана. Снимка: Личен архив

Ако знаете това, което знаете днес, какво образование и специалност бихте избрали да учите?
Вече почти 10 години съм водещ преподавател по стратегическо управление и управление на промените във Висше училище по мениджмънт – Варна, стратегически партньор на Cardiff Metropolitan University. А като човек, завършил български университет, познавам предизвикателствата на системата ни за висше образование. Когато започнах да преподавам по програмите на Cardiff Met, нямаше как да не забележа огромната разлика в учебните програми, подхода към преподаването, менторския подход към студентите и образованието като концепция. Освен това ръководих и участвах в няколко проекта за иновативни трансформации в образованието – в Софийския университет и в Лесотехническия университет и там срещнах хора с огромен потенциал, от различни сфери на образованието и с различни амбиции. Всички те бяха готови да прегърнат промяната и да направят необходимото, за да се предлага по-добра образователна услуга на младите българи.

Силно се надявам един ден българското образование да бъде достатъчно конкурентоспособно, за да задържи тези млади хора тук. Обратно на въпроса: какво бих направила, ако сега трябва да избирам университет? Може би бих отишла в чужбина с надеждата за по-интерактивен образователен подход с динамични групови задания, презентации и дебати, които да ми помагат да излизам от зоната си на комфорт и да придобия по-бързо така важните меки умения (soft skills), за които иначе ми трябваха няколко години след университета. Понякога се чудя какво щеше да стане, ако бях избрала да уча право. Дипломата по право разширява хоризонтите и отваря врати към множество възможности за кариерно развитие в различни сектори, включително държавната администрация, бизнес корпорации, организации с нестопанска цел, академични среди и международни институции. Наред с логическото и абстрактното мислене обучението по право гради умения за ефективна комуникация, преговори, аналитично и абстрактно мислене, внимание към детайла, управление на времето и способност за работа под напрежение. Освен това правните аспекти са в основата на всяка сфера от живота, а в моя случай с толкова много проекти и програми е задължително човек да има правна компетентност. Не съжалявам обаче за пътя, по който съм поела.

„За едно добро партньорство, било то в екипа, в семейството или между приятели, трябва да има две основни съставки: доверие и търпение“, смята Юлиана. Снимка: Личен архив

Каква беше първата Ви работа и как се чувствахте тогава?
Ако се върна назад във времето – първата ми работа беше летен стаж във финансовия отдел на завода, в който работеше баща ми. Бях на 15 години и помагах с подреждането на документи, съставяне на таблици, попълване на числа. Оттогава си спомням едно желание да използвам машините, за да си свършвам задачите по-бързо и мисъл за оптимизиране на процесите и постоянно предизвикване на статуквото. Вечер, когато си тръгвах от завода, на път към вкъщи се чувствах горда и доволна от себе си. Оттогава ми е останало това: най-много ме мотивират постигнатите резултати.

По време на следването си в университета започнах да работя почасово в Института по икономика на селското стопанство – помагах с превод на документи, в библиотеката и на учените в техните проекти. Това беше първият ми сблъсък с управлението на проекти. Научих се колко е важно да се поставят граници, да се изясняват задачите, както и защо е важно да можеш да разпределяш времето си според приоритетите. Тогава осмислих и защо трябва да се обръща внимание на рисковете и как да ги управляваме.

Но най-ценното и от двете места бяха хората. Научих се да работя с различни по характер хора. Установих, че освен знанието си, хората притежават различни умения и конкурентни предимства, както и че разпределянето на задачите според компетенциите на хората е може би най-важната задача на един мениджър и гаранция за успеха на екипа му. Открих също, че хората упражняват власт по различен начин и че служителите, от своя страна, реагират на властимащите според собствената си личност. Впечатлявах се от лидерските умения на хора от най-ниски до най-високи позиции. И създадох страхотни приятели, някои все още са най-близките ми сродни души.

Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?
Интересно е, че пазя всички важни моменти някъде в главата си и когато имам нужда от опора или положителен тласък, изведнъж най-подходящият просто изскача отнякъде и си върши работата да ме мотивира да дам 100% от това, на което съм способна. Спомням си неща, които съм успяла да направя за първи път, или за някой случай, в който съм поела отговорност да направя нещо с ясното съзнание, че не знам как се прави, или пък за първия път, в който се навих да говоря пред 300 души, и чак след това осъзнах, че съм в пълен шок и не знам как да овладея себе си и аудиторията. Усещането за успех, за добре свършена работа, доволни клиенти и вдъхновени съотборници са огромен двигател за мен.

Един от най-ярките спомени от кариерата ми е, когато GIZ (по това време InWent) ме поканиха да работя като консултант на свободна практика за тях в България, Сърбия, Македония, а по-късно и в Африка. Попитаха ме какъв хонорар искам и започнаха да ми се извиняват, че не могат да ми дадат тавана, защото нямам много опит. Бях толкова щастлива и горда от това, което бях постигнала и толкова много исках да работя за тях, че почти казах, че ще го направя про боно. Получих най-високото си възнаграждение до онзи момент и първото нещо, което си купих беше лаптоп. Сбогувах се с настолните компютри, но също и със свободното си време за много години напред – започна ерата на remote work, както я наричаме сега, с абсурдни истории за търсене на интернет връзката високо в планината или на плажа.

Друг интересен момент беше, когато изпълних един проект за изграждане на капацитет за ПРООН с Министерството на земеделието, и окончателният доклад, който изготвих, беше толкова практичен и полезен, че бях посъветвана да го използвам като основа за докторска дисертация – така и направих. Това беше първият път, когато създадох нещо, свързано с технологиите – уеб портал за консултантски услуги и база от знания с тематични раздели, където не само експлицитното, но и тацитното знание беше събрано и разпределено в категории – дядото на knowledge graphs и semantic models.

И не на последно място: настоящата ми работа. Бях толкова развълнувана, когато ме поканиха да стана част от тази организация с толкова велика мисия. Това ме задължава още повече да давам от себе си повече и повече, и да осигурявам необходимата технологична подкрепа за нашите хора, които се занимават с оперативната работа и намират решения на най-спешните глобални предизвикателства.

Как започнахте работа в Световната банка?
След като работих около 18 години на свободна практика, последните 7 от които по проекти за изграждане на технологичен и иновационен капацитет, имах нужда от промяна. Исках да се присъединя към корпоративния свят. Започнах да си търся работа като бизнес архитект. Сложих отметка в профила си в LinkedIn, че си търся работа и скоро след това ме потърсиха от една агенция за човешки ресурси за позицията на дигитален стратег в Центъра за споделени услуги на Световната банка в София. Интервюира ме Биляна (Биляна Великова), която ръководи нашия малък екип. Още от това първо интервю тя започна да ме предизвиква професионално и съм ѝ безкрайно благодарна за нейната амбиция да движи дигиталната трансформация на банката с екип, който е изцяло базиран в София, и да ни вдъхновява да бъдем динамични и иновативни и по-добре подготвени да се справим с дигиталните предизвикателства. Така станах част от този dream team – Digital Acceleration Team. За мен е голяма привилегия да работя с моите колеги. Обичам ги всичките и съм суперщастлива, че съдбата ни събра.

Юлиана с екипа на Световната банка. Снимка: Личен архив

Какви са Вашите отговорности днес?
Една от основните ми отговорности е да следвам технологичните тенденции и да си сътруднича с нашите продуктови и помощни екипи, за да им помогна да преодоляват предизвикателствата на потребителите чрез трансформиране на нашия набор от технологии. Отговарям за операционализирането на дигиталната ни стратегия за продуктите, разработени за оперативния и корпоративния персонал на банката, чрез внедряване на подходящи дигитални решения. Участвам и в инициативи за усъвършенстване на стратегията ни за управление на знанието. Имаме амбициозни цели: да организираме активите от знания на Банката в структурирана и взаимосвързана мрежа, да подобрим възможностите за управление и анализ на данни, да внедрим технологии, базирани на AI, и да направим възможно управлението на когнитивното знание чрез автоматизиране на подготовката, категоризирането и свързването на активи от знания въз основа на техните семантични връзки. Наскоро започнах да си сътруднича и с нашите практики за дигитално развитие и да ги подпомагам с идеи за по-целенасочено използване на технологиите в дигиталните проекти, които изпълняват в различни държави по света.

Какво Ви мотивира?
Това, което ме мотивира, е добре свършената работа особено когато правя нещо, което ме вади от зоната ми на комфорт. Също така мисълта, че съм част от нещо по-голямо и въздействащо като мисията на Световната банка и мога, макар и с малко, да допринеса за нейния успех. Но най-големият ми източник на мотивация винаги са били хората, с които работя. Извадих голям късмет със сегашния си екип. Преди две години, когато се взе решение за създаването на Digital Acceleration Team, бях първата наета, сега сме пет. Развиваме се заедно, справяме се с предизвикателства, вдъхновяваме се взаимно и непрекъснато предизвикваме статуквото, за да реализираме промени и резултатите започнаха да се виждат много скоро. В края на работния ден се прибирам вкъщи щастлива и доволна и тези сладури имат голяма заслуга за това.

С какво не бихте направили компромис?
Когато си майка на тийнейджър, научаваш, че компромисите са най-силното оръжие за запазване на мира. Но за да отговоря на въпроса, вярвам, че за едно добро партньорство, било то в екипа, в семейството или между приятели, трябва да има две основни съставки: доверие и търпение. Така че, не ми се иска да правя компромиси, свързани с тях.

Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
Наскоро решихме да разширим екипа и в момента наемаме Дигитален стратег Бизнес Решения и Дигитален Анализатор. Търсим суперзвезди като нас – професионалисти, готови да дадат всичко от себе си, и страхотни хора, с които да се забавляваме. Лидерът на екипа ни, Биляна, е визионер, непрекъснато ни насърчава да мислим нестандартно, да поемаме отговорност, да поемаме инициативи и да търсим начини да въвеждаме смислени за хората в банката иновации. Затова търсим хора, които са преди всичко креативни, проактивни и искат да се развиват. Много е важно също да имат отлични комуникационни и презентационни умения, както и страст към новите технологии. Всеки, който има желание и умения, може да кандидатства за някоя от двете позиции през кариерната ни страница в сайта.

Юлиана с екипа на Световната банка. Най-отпред е лидерът на екипа - Биляна Великова. Снимка: Личен архив

Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява успешно технологична компания?
За да управлява успешно технологична компания, мениджърът трябва да има задълбочено разбиране за технологичните тенденции и изявени лидерски качества, за да вдъхновява и мотивира екипа да адаптира модерните решения към контекста на организацията. Нужни са отлични комуникационни умения за ефективно изграждане, прилагане и актуализиране на технологични стратегии не само с екипа, но и с клиенти и заинтересовани страни. Добрият мениджър трябва да се адаптира към промените в динамиката на екипа, нуждите на организацията и индустрията като цяло. Мениджърът трябва да се доверява на хората от екипа си, да насърчава чувството за принадлежност и пълна отдаденост и да ги насочва да разширяват своите перспективи и очаквания. Нужни са също и умения да опаковаш добре идеите на своя екип, за да ги продадеш по-лесно на висшето ръководство и на клиентите, както и умения за водене на преговори, за да гарантираш изгодни сделки и партньорства.

Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариерата и какво научихте от тях?
Най-голямото ми предизвикателство в живота, лично и професионално, дълго време беше, че не можех лесно да казвам „не“. Доста усилия ми отне. Скъпа приятелка и ментор, която, за съжаление, вече не е сред нас, ме научи как да се справям с това. Беше трудно, но сега знам къде е ключът: в добрата аргументация и в това винаги да проявяваш уважение и учтивост.

Друго предизвикателство, с което се сблъсквам, е справянето с посредствеността и инерцията. Понякога е толкова трудно да се намери правилният начин да се мотивира някой, да се намери правилният „бутон“, който да натиснеш, за да дадеш тласък на полезното действие. Мисля, че това е едно от най-ценните умения на истинския лидер – да знае къде да намери „бутона“ на всеки свой служител.

Ако знаете това, което знаете днес, какво бихте променили?
Не знам какво и дали изобщо бих променила нещо. Вярвам, че всичко се случва с причина: работата, която получаваш, хората, които срещаш, хоризонтите, към които се стремиш. Винаги съм искала да мога да говоря немски, може би това е нещо, което вероятно бих направила различно. Имах много професионални възможности, които пропуснах заради немския. Но пък получих други, още по-големи, затова съм доволна от себе си.

„Най-големият ми източник на мотивация винаги са били хората, с които работя“, категорична е Юлиана. Снимка: Личен архив

Как си представяте развитието на ИТ индустрията в България през следващите години?
Всеки ден съм заобиколена от хора, които са толкова запалени по всичко, свързано с ИТ, от платформи за данни и анализи през дронове и AI до семантични модели и квантови компютри. Имаме страхотни таланти, на които се дължи ръстът на тази индустрия в България. Търсенето на ИТ услуги у нас има тенденция на непрекъснат растеж. Това се дължи основно на благоприятната бизнес среда за този тип работа, квалифицираната работна сила и конкурентните цени. Като държава имаме силен фокус върху иновациите, с толкова много успешни стартъпи и компании, инвестиращи в научноизследователска и развойна дейност – много от тях са фокусирани върху AI/ML, knowledge graphs, blockchain. Последните няколко български правителства активно подкрепят развитието на ИТ паркове, които ще затвърдят още повече позициите ни на ИТ hub в Източна Европа.

Вижте профила и актуалните позиции за работа на World Bank Group в JOBS.bg

ВИЖТЕ ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА WOMEN IN IT