| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
неделя, 05 май 2024 RSS
|
|
6960 прочитания
Над 90% от печатните издания не разчитат на рекламодатели
Петьо Блъсков, издател
 Петьо Блъсков е създател на вестниците "24 часа", "168 часа" и "Монитор". През 2007 г. той продаде на „Нова медийна българска група” управлявана от Ирена Кръстева, вестниците „Монитор”, „Телеграф” и „Политика”, на които беше собственик. Днес консултира управляваната от сина му Петьо П. Блъсков електронна информационна агенция Deltanews.bg, а успоредно с това пое грижата и за изданието на Съюза на българските журналисти "Поглед". Г-н Блъсков, какво се случва на медийния пазар в България? Усещат ли се ефектите от икономическата криза? След февруари ще стане ясно колко много са ни лъгали. С каква голяма лъжа са ни заблуждавали през последни 3-4 месеца от управлението на Буш. Не искам да навлизам в детайли - това е лично мое мнение. Каква лъжа имате предвид? Имам предвид, че това е една организирана от администрацията на Буш сложна финансова операция, която доведе до измъкване на големи капитали и активи от страна на политически групи. Покриват се следите на книжни пари, печатани дълго време, за да се финансира една безсмислена война, която се води вече 10 години и в която хиляди американци, а и българи загинаха, без да знаят за какво. В България какво се случва според вас? Аз не съм специалист, но повече от ясно е, че кризата у нас се дължи повече на папагалската журналистика, а не на реални финансови показатели. Гледах предаване по една от водещите телевизии, в което водещата едва ли не ни каза, че трябва да слагаме по едно бяло платнище и да заминаваме към гробищата. Между другото беше успяла да вземе интервю с бившия шеф на европейската банка Стив Ханке. Той направи съвсем разбираем коментар на нещата. Сравни ситуацията през 1929 година в Щатите със сегашната криза и каза: „Ако направим паралел със земетресение и кажем, че тогава е било девета степен по Рихтер, то в момента едва ли има и три.” Това бяха думите на Стив Ханке, на който аз съм по-склонен да вярвам, отколкото на нашите и чуждестранните журналисти, които просто си повтарят думите един след друг. В момента в България се случва едно голямо ослушване. Всички банки са се превърнали в складове за пари. Националната банка се чуди какво да прави. Дава някакви инструкции на банките те продължават да складират пари и ние си живеем в нашия си собствен хаос.
Големите рекламодатели не могат да вземат категорични решения за рекламната си политика, защото повечето от тях са филиали на чужди компании - имам предвид банките, застрахователните компании, мобилните оператори, фармацевтичните дружества. Така че те изпълняват глобални решения, които се вземат в централите им, а те са за намаляване на бюджетите. Кои рекламодатели намаляват бюджетите си? Още не може да се разбере. От последните ми разговори с големи рекламни агенции и рекламодатели стана ясно, че се променя малко схемата. Обикновено в края на годината има ясна политика за рекламните стратегии през следващата. Сега не е така и това се отлага с около 2 месеца. Всички казват, че евентуално в края на февруари-март ще имат яснота относно рекламната си политика. Това е логично, като прибавим и факта, че рекламата се активизира в началото на пролетта. Казвате, че имате непрекъснати контакти с рекламни агенции. Очаква ли се промяна на медиамикса? Очаквам подобна промяна и тя би била сериозната полза от приказките за криза. Тя ще дойде от това, че всички рекламодатели ще спрат и ще се огледат какво са правили досега. Това е истинската полза и за рекламодателите, и за рекламоносителите, защото ми се струва, че на българския пазар във всички медии върви една инерция. Анализите за ефективността на рекламата, поведението на рекламодателите и медиите си бяха влезли в едни топли тихи коловозчета и си вървяха. Нямаше енергия в цялата игра. Какво очаквате, че ще се случи сега? Очаквам, че маркетинговите отдели ще направят много внимателна преоценка на ефективността от действията си, от харченето на пари и по някакъв начин пазарът ще спре да върви по инерция. Ще тръгнат по друг по-ясен от гледна точка на диверсификацията на средствата път. За рекламоносителите това най-малко важи, но големите компании и рекламните агенции ще създадат нова стилистика в рекламната игра. Кои медии ще са най-слабо засегнати според вас? Досега имаше инерция, съпроводена с известен хаос. Има моменти, свързани с регулации, които също ще повлияят, като изчистването на центъра на София от билбордове и самоделни рекламоносещи точки. Аутдор рекламата е много объркана и носи малък ефект. Според мен прогресивното развитие по отношение на рекламни бюджети ще има интернет. Добрата комбинация телевизия, печатни медии и интернет мисля, че е пътят, по който ще тръгнат големите реклмодатели. Приказки от типа на "стига с тези вестници, телевизията има най-голяма аудитория" или "стига с тази телевизия - дайте си парите за интернет" е люшкане насам–натам, което ще изчезне. Има потенциал за професионално планиране, което да търси синергията от използването от различните видове медии. Почти сигурно е - това е и световно твърдение, че печатните медии ще бъдат най-ниско в таблиците по приходи от реклама. Телевизията ще си запази обемите. Очаквам увеличение на приходите в интернет. Нещо, което трябва да се обмисли сериозно от маркетинговите мениджъри и рекламодателите, е чисто механичното орязване на определена сума от бюджета за реклама, защото може да доведе до много лош обратен ефект. Това е пазар, следователно има конкуренция. Компании, които силно намаляват бюджетите си сега, през есента ще трябва да дадат три пъти повече пари, за да си върнат пазарната позиция. Това го казвам не като заинтересован от това бюджетите да се запазват и увеличават, а като човек, който познава някои закони на пазара.
Дъщерните фирми на големи световни и европейски компании, които работят на наш терен и са големи рекламодатели, така или иначе намаляват бюджетите си по инструкции от централите. Хубаво е обаче да си направят сметката, ако конкуренцията не си намали бюджета, колко пъти ще ги превъзхожда в рекламната атмосфера. Има още нещо важно за рекламния пазар. В държавната администрация има доста средстава за реклама. Всички ведомства, министерства, държавни фирми разполагат със сериозни бюджети за реклама. Разпореждането с тях става по доста неясен начин, финансират се странни кампании и инициативи от уж висш държавен интерес, което на практика смущават истинския рекламен пазар. За какви пари става въпрос? Става въпрос за доста пари, но тук вече влизаме в друга зона, която много се доближава до темата за корупцията. По света нещата в това отношение са регулирани, докато при нас не са. В Италия има разпределение на държавни реклами по медии. Всичко е ясно, прозрачно, а у нас се правят конкурси за разпределяне на бюджети с предизвестен победител по доста тъпи корупционни схеми. Това сега ще се промени ли? Да. Всяка екстремна ситуация внася енергия в поведението на хората и компаниите. Тези процеси ми се струва, че ще дадат добър резултат. Вие имате добър поглед върху медиите. Какво очаквате да се случи през тази година? В България 92-93 процента от печатните издания са губещи. Те се субсидират. Това важи за всички печатни издания - списания и вестници с месечна и седмична периодика. В печатните медии ситуацията напомня на Слънчев бряг. С едно и също финансиране, неграмотност и цел се случи презастрояването на този наш курорт и затрупването на бутките с издания. Абсолютно едни и същи са техниките, причините - цялата ситуация е идентична. С тази разлика, че печатните издания могат да се използват за политическо влияние. Макар че и Слънчев бряг може, но по друг начин. Между другото издателското дело дава добри възможности за препиране на пари, както и хотелиерството. И тук си приличат. Това е положението на този пазар. Затова и ще се появяват нови издания. Що се отнася до опитите в България да се наложат световни марки, 80 на 100 от тези опити завършиха печално. Едни от тях се издържат, други - не, но така или иначе пазарът е затапен, затрупан. Значи не смятате, че кризата ще намали броя на изданията по будките? Не, защото има много пари насам-натам, за които баба ми би казала „кьор пара”. Тези пари трябва да се превъртят някъде. Щом има такива пари, има Слънев бряг, има и издания.
Казах ви, около 90% са тези издания. Дали ще имат реклама или не, няма значение. И това всеки може да го види. Да отвори един вестник и да види вътре колко квадратчета има, да погледне колко струват и веднага ще разбере, че доникъде не стигат. Разходите са големи и не само за хартия и печат. Единици са вестниците, които се издържат от тиражи. Печатните издания са функция на обществото. На обществото му дойде до гуша да ходи да гласува и да се занимава с политика, а на народа му дойде до гуша да чете вестници, които се занимават с това. И отливът от тях е към едни по-чалга издания, които пък се завират под полите и юрганите на - според тях - известни личности. Вие продадохте „Монитор”, „Телеграф” и „Политика”. Очаквате ли подобни сделки през тази година на медийния пазар? Ако питате за моите партньори в сделката, те купиха един издателски успех - остава да го доразвият. Аз не съм обсъждал с тях намеренията им - сигурно ще ги разберем какви са. Купиха и други издания и са в период на намиране на най-верния път за равитието им. Когато продаваш нещо обаче, не означава, че имаш трудности. Чувал съм от хора, спечелили много пари по света, че едно от важните качества е способността за отказване. Да знаеш в кой момент да се откажеш от една игра и да продължиш друга. В медиите оптимизират ли се разходи? Със сигурност ще има намаляване на заплати. Приказките за криза са много удобни за работодателите. Използват се като оправдание, като мотив и аргумент за някои действия, така че нищо чудно това да се случи. Напролет нещата ще са други във всички точки. Очаквате ли нов безплатен вестник? Безплатният вестник е специфична медиа, която, въпреки че я има на пазара у нас, всъщност я няма. Направиха се два опита, но ако ги сравним с европейските безплатни издания, се вижда, че и двете са много далече от истината, независимо че е едното от тях е продукт на сериозна издателска група, каквато е „Икономедиа”. Със сигурност е време да се появи безплатният вестник в България. Продукт ясен и разпознаваем за рекламодателя у нас и в Европа. Вие имате ли амбиции за такова издание? Когато става дума за вестници, винаги имам амбиции. Свързани новини
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|