Вижте видео с Венцислав Костов, управител, Httpoоl-България
МАСОВИТЕ МЕДИИ ЩЕ ПОСТРАДАТ НАЙ-СИЛНО
Венцислав Костов
управител
Httpoоl-България
В период на криза някои бизнеси са печеливши, т.е. при всяко положение те трябва да рекламират, това са естествено изобретателни хора и компании, които много добре правят преценката, в тези кратки периоди как да се възползват от ситуацията и те са доста по-отворени за възможностите за реклама в интернет. За компаниите, коите редовно рекламират във вестници и списания и имат някаква закостенялост, те по-трудно започнаха да рекламират в интернет. Мисля обаче, че този момент мина и ако се орежат бюджетите за тази година, предполагам, че няма да се намали бюджетът за интернет както едно време, а ще има разумно преразглеждане на нещата, като се надявам интернет да запази ръста и съответно да увеличи дела си.
Според мен от кризата най-засегнати ще са масовите вестници, които все повече и повече губят аудитория. Специализираните издания, телевизии и предавания най-вероятно няма да загубят публиката си, но масовите медии, предаванията за масова аудитория ще загубят най-вероятно и аудитория, и бюджети за реклама.
Вижте видео с Иван Иванов, управител, Zed digital Cybermark
СПИСАНИЯТА И РАДИОТО ЩЕ СА НАЙ-ЗАСЕГНАТИ
Иван Иванов
управител
Zed digital Cybermark
Смятам, че част от списанията ще бъдат най-засегнати, защото не е нещо, без което не можеш. Радиостанциите - също. Разбира се, част от рекламодателите ще се откажат и от интернет, ако трябва да съкращават бюджети, защото не е тайна, че в част от случаите именно интернет маркетингът пада пръв, когато трябва да се съкращават средства.
Телевизията също ще пострада. Бизнес изданията не би трябвало да усетят липса на реклама, защото са източник за информиране на определен сектор. Същата е и логиката за интернет сайтовете с тази насоченост. Автомобилните списания не би трябвало да бъдат засегнати, защото автомобилният бранш ще увеличи активностите си. При тази конкуренция и тези условия на криза ще трябва да се тръби много силно в този бранш.
Вижте видео с Мартин Дановски, CEO, Euro RSCG
РАДИОТО СЕ ВРЪЩА В МЕДИАМИКСА НА КОМПАНИИТЕ
Мартин Дановски
CEO
Euro RSCG
Ако говорим в абсолютни числа, най-вероятно е по-големи суми да загубят широкоформатните телевизионни канали. Аз обаче очаквам телевизиите като цяло да реагират на такава тенденция и да предложат адекватна политика за ситуацията. В началото на годината се дооформят и по-голяма част от ценовите и търговските политики на медиите. Радостният факт е, че виждаме определена гъвкавост в поведението им, адекватна на ситуацията. Вярваме, че тя ще продължи и през годината. В сектора на пресата най-масовите пресформати ще бъдат подложени на инвестиционна преоценка и ще трябва да доказват ефктивността си с реално достигнати читатели и интересен формат.
Най-слабо засегнати биха били интернет и радиото, което според мен се връща на пътечката в медиамикса на компаниите. Аутдор форматите няма да загубят сериозни позиции, както и онези телевизионни и пресформати, които ще предложат ясно дефинирани аудитории за добра цена.
Вижте видео с Лили Георгиева, управител, медийна агенция MindShare, част от РА Ogilvy & Mather
В УСЛОВИЯТА НА КРИЗА ОБИКНОВЕНО СЕ РЕКЛАМИРА В ТЕЛЕВИЗИЯ И АУТДОР
Лили Георгиева
управител
медийна агенция MindShare, част от РА Ogilvy & Mather
Най-много ще пострада пресата, където се рекламират най-вече среден и висок ценови сегмент марки и продукти. В условията на криза има преориентиране към по-нискосегментни продукти, които обикновено се рекламират в телевизията и аутдора. Освен това основни рекламодатели във вестниците са банки, автомобили, бяла и черна техника - категориите, които очакваме най-много да пострадат. Ще има някакъв отлив от аутдора като имиджов носител.
Не очаквам ръст на тв бюджети, макар че телевизията отново ще събере най-много рекламни пари, дори ще вземе от други медии. Спадът в преса и аутдор ще е по-голям.
Вижте видео с Теодора Тенчева, управляващ директор,
TBWA-София
ОЧАКВАМЕ НАМАЛЕНИЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В НАЦИОНАЛНИТЕ КАНАЛИ
Теодора Тенчева
управляващ директор
TBWA-София
Пресата ще бъде най-силно засегната, до някаква степен телевизията и външната реклама. Очакваме намаление на рекламните бюджети в тв, и то в масовата инвестиция към основните национални канали. Планирането в тв ще стане по-таргетирано, т.е. няма да има масово изсипване на 80% от бюджета в един канал, а по-скоро ще се търсят 2-3 канала с добра зрителска аудитория благодарение на добри предавания. Не мога да говоря с конкретни цифри или проценти, в момента сме в процес на обмисляне и планиране на рекламните стратегии както регионално, така и в България. Подходът зависи от категорията на всеки отделен продукт и неговото позициониране.
Вижте видео с Ненад Лозович, управляващ директор, New Moment New Ideas
ПРЕСАТА Е НАЙ-ГУБЕЩИЯТ КАНАЛ ПО СВЕТА
Ненад Лозович
управляващ директор
New Moment New Ideas
Мнозина дефинират пресата като най-губещ медия канал, имайки предвид това, което се случва в САЩ – традиционни рекламодатели като финансови институции и автомобилни компании се отдръпнаха от нея. Тези категории са застрашени навсякъде по света, но това не означава, че тенденцията задължително ще се проектира и у нас. Пропорцията и участието на пресата в тоталния медиамикс там беше огромна в сравнение с нашите пазари. Докато при нас не е толкова голямо съотношението телевизия-преса-аутдор.
ПРИ ВЕСТНИЦИТЕ ЩЕ ИМА СПАД НА РЕКЛАМНИТЕ ПРИХОДИ С 15-20%
Ангелос Парасхакис
изпълнителен директор
DDB-София
Смятам, че вестниците ще имат сериозни проблеми с приходите не само в България, а по целия свят. Очаквам спад на рекламните приходи при тях с около 15-20%. Безплатните издания биха могли да привлекат рекламни бюджети с покачването на тиража им. Телевизията също няма да се радва на повишението от миналите години, а това може да се окаже проблем за някои канали, които са планирали стратегиите си на база покачване с 20-30% годишно. Това няма да се случи тази година, но смятам, че няма да имаме значително покачване при телевизиите. Според мен не повече от 2-3%. Интернет е печелившата медия и в тази ситуация.
Какви нови професии ще се появяват в бъдеще и ще се променят ли моделите на работа, дискутират Футурологът д-р Мариана Тодорова и Председателят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров