| Използвайки Economy.bg, Вие се съгласявате с "Политика за Cookies/Бисквитки" , необходими за пълната функционалност на услугата. [X] |
неделя, 05 май 2024 RSS
|
|
5531 прочитания
Пазарът на мъжки списания у нас е надценен
Станко Йорданов, управител на "Артефакт" ООД
 „Артефакт” е компания, която извършва абонамент и доставка на всички български и чуждестранни вестници и списания. Компанията е съосновател и член на Българска асоцация на разпространителите по абонамент, "Одит Бюро по тиражите - България" и Асоциация на българските куриерските оператори. Г-н Йорданов, усеща ли се ефектът от кризата на медийния пазар? Чувства се криза със сигурност. Дори смятам, че кризата на медийния пазар е по-стара от тази, която настъпи през последните няколко месеца. Белезите са, че през последните десетина години цените на вестниците са почти постоянни. За този период инфлацията, разходите в този бизнес са нараснали с пъти. От гледна точка на издателите има два приходни канала – от продажба и от рекламата. При тях ситуацията е следната - приходите от разпространение са постоянни, в някои случаи и по-малки поради намален тираж, а приходите от реклама се индексират. Ако сравним цените на рекламата и абонаментните цени, ще се види, че едните се покачват, а другите - намаляват. На кои печатни издания тиражите падат? Доказването на тиража е много деликатен въпрос. Общо взето, само издателят знае какъв му е истинският тираж. Моето мнение е експертно и то е, че като цяло има известна криза по отношение на тиражите. Всекидневниците търпят сериозен крах на тиражите си, макар че сред тях има и такива, които успяха да изпреварят другите.
Евтините ежедневници като „Телеграф”, който е млад вестник, тръгна с ниска цена от 20 ст. и в момента все още е в класа „евтини”. Такива са и „Експрес” и „Новинар”, но за разлика от тях „Телеграф” има много висок тираж. Споменава се дори, че в момента тиража му надвишава този на „Труд”. Какво е положението при масовите вестници? Определено „24 часа” и „Труд” са лидери. Около тях се движи „Стандарт”. Но няма одит на такива медии, за да се каже точно какви са тиражите им, както е на Запад. Интренет ли е причината за спада в тиражите на ежедневниците? Всеки казва, че хората четат в интернет, което е вярно. Но ежедневниците бяха изместени от някои седмичници. Визирам „Уикенд” и „Шоу”, които в последно време набират изключителна популярност. Те напипаха пазарна ниша и се четат - за разлика от ежедневниците, които са станали скучни като продукт за потребителите. Пенсионерските вестници също печелят популярност, защото са фокусирани върху аудитория с много силни демографски характеристики и интереси. Освен това са с много ниска цена. Сред тях безспорен лидер е „Трета възраст”.
Абонаментите, ако не са това, което могат да бъдат, се дължи не на кризата, а на политиката на издателите. Казват, че процентът на абонираните е малък и не правят нищо, за да го увеличат. Ако погледнем от финансова гледна точка, за един издател абонаментът има по-ниска себестойност за обслужване, отколкото продажбата. Много издатели пропускат това от незнание, друг път поради Параграф 22, защото абонаментите са малко и не си заслужава да се прави нищо заради тях. Ежедневниците са бързооборотни стоки. Доставят ги в 7 ч сутринта и в 10 ч вече губят стойността си. За да задоволят търсенето, много издатели доставят повече броеве, които, ако не се продадат, се превръщат в брак. Този брак е разход за издателя и понякога стига 60%. Това се калкулира в цената за крайния потребител. Какъв е типичният брак на изданията? Мога да кажа, че ако едно седмично издание или всекидневник има около 30-35% брак, е добре управлявано. Месечните издания имат по-дълъг период на продажба и не са толкова бързооборотна стока. Оставяш го и каквото се случи... Седмичниците разчитат на постоянна аудитория. Хората знаят, че във вторник излиза техният вестник. При месечните е по-скоро импулсна покупка.
При нас определено има спад. Той не е голям като оборот – около 10%. Но има хиляди уговорки като времевата рамка. Миналата година започнахме да събираме абонаменти по-късно, сега започнахме по-рано. Голяма част от този спад сега обаче се дължи имено на кризата. Има доста фирми, които решиха да съкратят разходите си. Не е задължително да четеш всекидневник в офиса, за да оцелява бизнесът ти. Лесно е да се откажеш и от скъпи списания, ако не са необходими, за да си вършиш работата. Ако преди една фирма е получавала по 10-15 заглавия, сега те са две – най-необходимите. От кои издания се отказват най-често? Това е въпрос на дълбок анализ на потребителската кошница. Ще дам пример с „Държавен вестник”. Това е най-старият вестник, който продаваме. Той е свободно достъпен в интернет, но фирмите смятат, че им е необходим за бизнеса и продължаваме да го дистрибутираме. Отказват се от ежедневници, но оставят „Държавен вестник”? Да. Всъщност открай време много фирми не се абонират за всекидневници. За тях се абонират два типа читатели във фирмите - едните са мениджъри на отдели и компании, а другата категория са големите компании като пресслужбите.
Преди години абонаментите бяха 2% от тиражите. Изключително слаб интерес. Спадът на тиражите дойде от свободната продажба и абонаментът остана относително постоянен. Сега абонаментът е толкова пъти по-голям, колко е спадът на вестниците. Иначе казано - около 6-7%. Двата безплатни вестника отразиха ли се на тиражите на останалите? Концепцията на тези вестници е, че не крадат от аудиторията на платените. Когато един читател плати за вестника, той инвестира в него. И по един начин чете издание, за което е платил 20 ст., и за което е дал 90 ст. Това е важно и за рекламодателя. Когато пък получиш вестника безплатно, отношението е съвсем друго. Аз съм песимист за безплатната преса в България, без да хвърлям камък в двора на тези издания, но според мен влизат в една абсолютно неразработена рекламна нива. Кризата ще направи техните бизнес проекти много по-трудно осъществими, защото свиването на рекламните бюджети логично ще се отрази много зле. Колко печатни издания има на българския пазар? На нашия пазар има над 2000 издания, но всичко може да бъде доставено. От тях около 1100 са българските издания, от които 500 са с business-to-business насоченост и останалите са business-to-consumer.
Важен е критичният минимум аудитория. Например списание за земеделски трактори може би в България има пазар, но в Македония, която е с много по-малко население, едва ли ще покрие критичния минимум. Но не всички издания са с цел бизнес. Има и такива, които някой си прави от вкъщи, с идеална цел. Какви са вашите прогнози? Кои издания ще бъдат най-силно засегнати? От дългогодишната си практика мога да кажа, че в медийния пазар често се появяват моди. Всички си спомнят списание „Егоист”, което въведе думата лайфстайл списание. След това имаше много лайфстайл списания. Тази мода отмина, а с нея и изданията. Оцеля само „Списание 1”. Причината не е в икономическата криза, а в надценяването на пазара. Сега има подобна мода във вземането на лицензионни списания. В момента има и много мъжки списания на пазара. Смятате, че пазарът е пренаситен? За някои - да, за други - не. Според мен сегментът „мъжки списания” – определено. Но ако се финансират основно от реклама и рекламодателите продължават да подкрепят, значи ще продължат да съществуват. Продължава да се говори и за нови издания. Вече чух за няколко нови лицензионни списания, които ще тръгнат от тази година. Освен мъжките списания кои други според вас са застрашени от кризата? Икономическата ситуация може да се отрази зле и на специализираните издания, ако секторът е в криза. Защото, ако този бизнес е в криза, вероятно и потенциалните рекламодатели ще са в подобна ситуация. Има големи корпорации, които правят годишен план, в който планират оборота си, а от него - определени рекламни разходи. В момента, в който бизнес планът е песимистичен и оборотът пада с 30%, с толкова падат и рекламните бюджети. Какви са вашите очаквания за 2009? Според мен ще има фалиращи фирми, издатели, разпространители. На нашия пазар вече има изкупуване на медии, поглъщания, случват се неща, които са интересни и ще продължат и тази година. Много хора ще са възприемчиви към това да се продадат, и то евтино, за да избягат от проблемите. Кои са застрашени от фалит? Предполагам, че за големите издателства няма такава опасност. Те са минали през много неща през годините. Скоро не се е случвал фалит на вестник. Имаше спиране на вестници, но те бяха с политически оттенък. Сега такива издания може и да не успеят да оцелеят, но там няма как да се прогнозира. Свързани новини
|
Искам да се абонирам за седмичния бюлетин на Economy.bg:
* Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.
|
 |
|
|
|
Copyright © 2024 economy.bg. Издание
на jobs.bg
|
|