Стефан Малиновски ръководи отдел „Интелигентни системи“ в българската технологична компания „Телелинк“. Завършил е „Бизнес администрация“ със специализация в оперативен мениджмънт и маркетинг в Американския университет в Благоевград. Има и магистратура „Управление на проекти и програми“ от Университета „Уоруик“ във Великобритания. Стартира кариерата си в сферата на управлението и координацията на проекти. „Това винаги ме е привличало по един или друг начин. В началото повече попивах, наблюдавах добрите практики, учех, четях... Наблюдавах какво трябва да се прави и какво – не трябва. Смятам, че последното е много по-важно, примерите за успех ги знаем, не на по-заден план са причините за провал“, казва Стефан. Първият му досег с „Телелинк“ е по време на студентските години, когато преминава стаж в компанията. След това се занимава с консултиране и обучения за управление на проекти. През 2012 отново става част от екипа на „Телелинк“, вече като ръководител „Проекти“. Първата му задача е да оптимизира процесите за управление на проектите в отдел „Сигурност и автоматизация“. Малко след това поема и едни от първите проекти в областта на интелигентните транспортни системи. С това продължава да се занимава и до днес, но вече като ръководител на отдел „Интелигентни системи“.
Срещнахме се със Стефан, за да ни разкаже повече за работата си и възможностите за развитие в сферата на интелигентните транспортни системи. Какви са основните отговорности, как поддържа квалификацията си и кои са най-големите заблуди за професията и ИТ сектора.
Какво е да работиш като Head of Intelligent Systems в „Телелинк“?
Какви са основните ти отговорности на тази позиция? В отдел „Интелигентни системи“ се занимаваме с решения за умните градове в сферата на транспорта и мониторинга на околната среда. Екипът ни е от около 10 човека, като изповядваме плоска структура. Аз ръководя отдела и отговарям за развитието на продуктите и намирането на клиенти. Продуктите ни са нишови и до голяма степен свързани с решенията на нашите технологични партньори.
Първият проект, който ръководих, беше за внедряването на система за автоматизирано преброяване и категоризиране на пътния трафик, с възложител Агенция пътна инфраструктура. Обхватът беше разнообразен, като отговаряхме както за физическото изграждане и узаконяване на пунктовете, така и за внедряването на авторското ни софтуерно решение и интеграцията на различните хардуерни компоненти на системата (детектори, камери, комуникационно оборудване). Комбинирахме всичко това в един продукт и го предоставихме на клиента съобразно изискванията му.
Друг наш продукт е „Телелинк трафик контрол център/T2C2“, който в най-голям мащаб сме развили в Пловдив. Основна полза на решението е възможността за извършване на множество операции/команди, свързани с контролирането и оптимизирането на трафика от операторите, ситуирани в Центъра за управление на трафика (часови графици, време на фазите, местно гъвкаво управление, приоритет, видеодетектори, работни режими). Също така T2C2 позволява лесен достъп и ясна визуализация на данни свързани с трафика (интензивност и скорост на движение) и работата на светофарните контролери. При повреди и аварии в светофарните уредби системата изпраща автоматизирани съобщения, което оптимизира разходите по поддръжка.
Но най-интересното нещо, което в момента правим, е в Стара Загора. Внедряваме автоматизирана билетна система в градския транспорт. Т.нар. вендор, е една от компаниите в групата на „Телелинк“ - „Телелинк Сити Сървисис“. Към момента решението е внедрено в Румъния, където оперираме билетните системи в близо 20 града. Стара Загора ще е първият български град, в който ще внедрим нашето решение. Решението е от типа Account-based Ticketing, което също така е напълно съвместимо с облачната платформа на Microsoft Аzure.
Как типично протича един работен ден? Динамично. Няма два еднакви дни. Голяма част от деня ми преминава в срещи, затова се старая да ги ограничавам до минимум и да са бързи и продуктивни. Една среща, която се проточи твърде много, излиза от обхвата. Трябва да има точна и конкретна причина и дневен ред. Най-важното е накрая на срещата да има списък със задачи, кой е отговорен, кога трябва да се свърши и да се действа нататък.
Разбира се, денят ми минава и в писане на имейли, телефонни разговори, срещи с партньори, клиенти и т.н. Често пътувам, главно в страната, тъй като „Телелинк Инфра Сървисис“ се концентрира върху българския пазар и тук са основните ни клиенти. Не са изключение и пътуванията в чужбина, където посещавам различни събития и обучения или пък имам срещи с партньори.
Какви умения и качества са необходими за тази професия? Най-важното нещо е комуникацията. Аз не работя с машини. Много от колегите ми работят с компютри, но моята роля е различна. Аз работя с хора, а те понякога са много непредсказуеми в зависимост от ситуацията, времето, личния им живот и т.н. Затова най-важното нещо е да знаеш как да балансираш между човешките отношения. В нашия екип практикуваме т.нар. „положителни конфликти“. Т.е. спорим за това как да подходим или да се реши определен проблем, а не на личностна основа. Вярваме, че така може да достигнем до по-добри решения.
Важно е и да наблюдаваш голямата картина - да можеш да видиш пъзела отдалеч и да се опиташ да го сглобиш по правилния начин. Както според изискванията на клиента, така и според стратегическите цели на компанията.
Как поддържаш знанията и квалификацията си? Чрез четене на бизнес насочени онлайн издания. Facebook го използвам главно затова. Там съм харесал различни източници на информация, от които редовно чета статии. Абонирал съм се и за някои платени издания.Конкретиката вече я набавям от посещение на различни събития, обучения от дистрибутори, вендори и партньори. Както и от разговори с колегите и от подобряването на продуктите ни. Непрекъснато се учим от проектите, които изпълняваме и се стараем да извлечем най-доброто от това, което сме правили. Разбира се, правим грешки, но се поучаваме от тях. Както аз, така и всички колеги в отдела се стремим непрекъснато да се подобряваме. Вярваме, че няма човек, който да знае всичко на 100%, затова не спираме да учим и да се развиваме.
Какви са възможностите за развитие? Винаги има накъде да се расте, но най-важното е сутрин човек да отива с желание на работа. Съжалявам хората, които казват, че мразят понеделник. При нас не е така и това е едно от най-важните неща. Ние се занимаваме с много динамични, интересни и предизвикателни проекти. Нещо отличително за нашия екип и нашата професия са предизвикателствата, новите неща и постоянното учене. Заплатата е хигиенен фактор и той те удовлетворява до едно време. Например, ако предложиш на някого 5 000 лева, за да бъде чистач на улицата, първоначално ще се зарадва. Но скоро след това няма да му харесва да е чистач. Същото е и тук. Може да взимаш хубава заплата, но работата да не ти носи удоволствие.
Кои са най-големите заблуди за тази професия? Реалността е много различна от това, което сме си представяли като по-малки. Като завършим университет си мислим, че сме експерти, че знаем всичко, че можем всичко и че сме готови за „голямата игра“. Ключът е търпение, което трябва да се вложи и да видиш как се правят нещата. Това е един дълъг процес, който отнема години. От тази гледна точка бих посъветвал хората, които сега завършват университет, да имат самочувствието в себе си, но да запазят търпение и да не вземат прибързани решения, преди да видят какво представлява истинският свят. Това е заблуда, през която аз самият съм минал преди близо 10 години.
Другата заблуда е, че в ИТ сферата всичко е песен, там се вземат едни много големи заплати и едва ли не всичко е много лесно. Първо, добри заплати получават добрите, а за да станеш добър, е нужно доста време и търпение. И не всеки става за ИТ, трябва да ти се отдава. Аз също преди години в университета исках да стана програмист, защото знаех, че това е бъдещето. Изкарах един курс, но осъзнах, че това не е за мен и се отказах. В крайна сметка пак съм в ИТ сферата, така че не съм взел грешно решение. Може би съм взел правилното решение и затова съм стигнал дотук.