Димитър Чорбаджийски е спедитор екип Испания в българската компания „Гопет Транс“.
Завършил е средно образование с интензивно изучаване на английски език, а след това висше – английска филология. Първата му работа е като техник специални ефекти в киното – „интересно, динамично и предизвикателно“, както самият той го описва.
„Започнах след завършване на средното си образование. Тази работа ми даде възможност да се запозная с много известни и интересни личности. Но работех по 12 часа на ден, включително и в почивните дни. Може би това е мечта за много млади хора, но за мен липсата на лично време се оказа ключова, за да взема решение за промяна“, спомня си Димитър. Така през 2014 решава да направи промяна и става част от екипа на „Гопет Транс“.
Срещнахме се с Димитър, за да ни разкаже повече за професията си. Какви са основните отговорности, какви умения и качества са нужни, как се поддържа квалификацията и кои са най-големите заблуди.
Какво е да работиш като спедитор в „Гопет Транс“?
Началото на кариерата в „Гопет“ За тези, които не познават професията спедитор, Търговският закон определя работата ни така: избира най-подходящия вид транспорт и превозвач за всеки товар и комбинира различни видове транспорт, осигурявайки доставка от врата до врата. Той организира претоварване и складиране на стоките, превозва групажни пратки, издава документи, служещи за митнически и банкови цели. За да извършва тази дейност, спедиторът създава задгранична мрежа от партньори, които координират и управляват превоза в чужбина.
Имайки предвид това, разбирате, че в „Гопет“ попаднах в един напълно нов свят. Започнах от запознаване с програмите и платформите, с които работим, и паралелно навлизане в логиката на процеса по договаряне, планиране и контрол по организация на транспорта. Личното ми възприятие е, че процесът на адаптация зависи в голяма степен от самия теб – да се интересуваш, да не се страхуваш да задаваш и повтаряш въпроси, докато не разбереш, да слушаш какво се случва около теб, как колегите решават различни казуси, възникващи в процеса на планиране и организация на транспортите, да се стремиш да изградиш логически връзки и да научиш принципите на работа, не просто да помниш наизуст.
Информацията е много, но те обогатява – научаваш много за страните, за които планираш транспорти, за техните икономики, култура и бизнес средата. Работата позволява да изградиш собствен стил, да бъдеш себе си и да виждаш резултатите, спазвайки нормативната рамка, етичните и бизнес правила в компанията. Свободата, която имам, ме кара да се чувствам удовлетворен и пълноценен, а денят ми минава много бързо.
Какви са основните отговорности на тази позиция? Отговорностите ми се променяха динамично спрямо компетенциите, които развих и в съответствие с промените в позициите. Започнах като асистент спедитор в екип Полша, където работих 2 години. Компанията стартира проект по фокусирано разработване на линия от и до Испания и проявих желание да се включа в новосъздадения екип. Позицията ми вече бе „Спедитор“. Принципът на обособяване по релации или дестинации е обичайно заложен във функционално разделение в нашия бизнес –– един екип отговаря за организацията на транспортите за една или няколко държави по вноса и по износа.
В първите месеци започнах с въвеждане и обработка на заявки, проследяване на камиони, авизиране, административни и рутинни дейности, които обаче всеки спедитор трябва да може да изпълнява „на сън“, между другото. Едва когато тези базови елементи се автоматизираха достатъчно, започнах с планирането на транспортите, договарянето с клиенти и превозвачи, ценообразуването, следенето на пазара, решаването на проблемни ситуации и т.н. Елементите се натрупваха един по един, неусетно. Сега, 5 години по-късно, съм старши спедитор в екип Испания. Личният ми фокус е върху изграждането на мениджърски и лидерски компетенции, за да се подготвя за следващата си стъпка напред и нагоре. Благодаря на компанията, че повярва в мен и инвестира чрез включването ми в серия от мениджърски и търговски обучения.
Най-големият ми личен успех е да пречупя себе си и да изразявам мнението си свободно, да се вслушвам в това което чувам, но и да отстоявам позициите си, което е и най-голямата отговорност.
Как типично протича един работен ден? Работното ни време е от 09:00 до 17:30, но има ситуации, в които изискват моята професионална намеса и извън този диапазон. За да придобиете представа за тази динамика, ще разкажа какво точно правим. Ами представете си как всяка една стока всъщност стига до нас - тя се произвежда на едно място и след това изминава стотици, дори хиляди километри, докато стигне до крайния потребител, през целия ѝ път я направлява спедитор. Преди да се произведе една стока, за нея вече има предначертан план закъде ще отпътува и по какъв маршрут ще мине, вече е сключен договор за транспортирането ѝ и дори е уговорена дата на пристигане независимо колко далече е тя и какво разстояние ще измине стоката. По-време на транспорта могат да възникнат хиляди пречки като стачки, пътни инциденти, задръствания, неблагоприятни метеорологични условия, летни или празнични забрани за движение, забавяне в производството, а да не забравяме и чисто човешкия фактор - грешно подадени адреси, неспазване на инструкции при товарене, разтоварване, обезопасяване или транспортиране на конкретна стока и много други.
Работата ни е да планираме и координираме този процес, така че всичко да се случи съгласно поетите към клиента ангажименти.
Динамиката идва, от една страна, от големия обем комуникация по телефон и по имейл с клиенти, партньори и институции, от друга – имаме интензивна вътрешна комуникация между отделите в компанията. В повечето случаи един транспорт се реализира през територията на няколко държави и може да изисква съдействие или обмяна на решения с колеги, отговарящи за тези държави.
Обичайно започваме деня си с проследяване на камионите – къде са, движат ли се в планираните времеви рамки, необходимо ли е да се направи промяна в планинга по някакви причини и ако да – да се обсъдят тези промени. Във втората част от деня фокусът ни е върху новите клиентски запитвания, офериране, организация на товарите, договаряне с превозвачи, оформяне на документи, подаване на конкретни инструкции към подизпълнители. Целият този процес се накъсва от възникващи казуси, които искат нашата своевременна намеса.
Какви умения и качества са необходими за тази професия? Ключови за професията - проактивност и ангажираност. Спедицията е специфичен вид услуга, при която и клиентът, и партньорът или превозвачът очакват становище, решение, навременна и пълна информация.
От изключителна важност е усетът към детайла и умението на калкулираш, от една страна, тъй като работим с документи и цифри, от друга – представата за цялостната картина и умението да оцениш възможните рискове и алтернативи.
Гъвкавостта и комбинативността са тези качества, които ни помагат да бъдем успешни в планирането и договарянето и да се справяме в критични ситуации.
Без отлични умения за комуникация обаче няма как да се справим. Спедиторът контактува с хора с различно образование и знания, от различни нива в организациите, които представляват, от различни култури, на различни езици. На ден всеки от нас изчита около 300-400 имейла, отговаря на тях и провежда десетки разговори.
И в крайна сметка наистина трябва да заобичаш тази работа, за да си добър.
Как поддържаш знанията и квалификацията си? Уча се всеки ден. Всяка нова ситуация, нов клиент, нов товар, нов маршрут или партньор променят картината и изискват ново решение и нов подход.
Следя информацията за бранша в медиите, следя какво правят конкурентните ни фирми, анализирам тенденциите, които виждам в специализираните платформи. Често се събираме и споделяме опит и с колеги.
Компанията също инвестира в нас и всяка година реализира план за обучения, изготвен на база на нуждите, дефинирани от мениджърския екип и споделени от колеги при срещите за оценка на изпълнението.
Какви са възможностите за развитие? Като водеща компания в бранша, „Гопет“ предоставя възможности за развитие на своите служители – както по вертикала, така и по хоризонтала, както видяхте и през моя личен опит. Професионализмът, упоритостта, целенасочеността и ориентацията както към процеса, така и към резултатите не остават незабелязани от мениджмънта на компанията.
Кои са най-големите заблуди за тази професия? Често отстрани изглежда лесно. Случва се хора, които не познават добре професията, да омаловажават усилията ни – в техните очи ние просто предаваме една информация между клиента и превозвача. Както вече разбрахте от споделеното дотук, спедиторът всъщност е специалист с комплексни познания в много области – икономика, география, транспорт и множество ключови умения – за комуникация, за преговори, за работа с клиенти, за решаване на проблеми, за работа в екип, комбинативност, аналитичност, ориентираност към резултата, и не само.
Но най-добра представа може да придобиете, ако опитате, разбира се. Шанс за това дават нашите ежегодни стажантски програми. Чрез тях откриваме и бъдещите си колеги. Работата според мен е необикновена и ако ви допадне, ще видите, че няма отказване. Всеки един ден минава шеметно и предлага особен и уникален заряд и чар.
Какви са хобитата ти и какво обичаш да правиш след края на работния ден? Спортувам активно всяка седмица. Компанията ни предоставя възможност да ползваме карти за спорт на преференциални цени и аз се възползвам от нея. Имаме и фитнес и тенис маса в офиса. Обичам и компютърните игри. В офиса имаме плейстейшън и понякога с колегите разтоварваме напрежението с бърза игра. Най-голямото ми хоби в момента обаче е моята дъщеря. Тя е само на година и половина, но също като работата ми предлага разнообразни занимания всяка вечер.